![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Извади от задния си джоб бележника — никога не се разделяше с него, независимо дали беше в принудителен отпуск, или не — и написа на един празен лист ТОМИ И ТАП. Върна кашона с надпис БУС/СУБАРУ на полицата, от която го беше взел, излезе от малкото помещение (като не пропусна да отбележи точния час) и отново заключи вратата. Върна ключа на Санди и сложи пред нея отворения си бележник. Тя прекъсна за момент запознаването си с най-новите приключения на Дженифър Анистън и погледна написаното.
— Говори ли ти нещо? — попита Ралф.
— Тц. — Санди отново се задълбочи в списанието.
Той се приближи до Стефани Гулд, която продължаваше да въвежда рапортите в базата данни и ругаеше под нос, щом натиснеше погрешен клавиш — явно ѝ се случваше често. Тя погледна написаното в бележника му и промърмори:
— „Тап“ е ваксина против тетанус, за друго не се сещам. Важно ли е?
— Не знам. Може би не.
— Защо не провериш в Гугъл?
Докато чакаше старомодния си компютър да зареди, Ралф реши да провери в информационната система, за която беше женен. Джийни вдигна на първото позвъняване и отговори на въпроса му, без дори да се замисли:
— Може да означава Томи и Тапънс — съпруг и съпруга детективи, страшни сладури, описани от Агата Кристи в романите ѝ, които не са за Еркюл Поаро или за мис Марпъл. Ако съм права, вероятно ще намериш ресторант, собственост на англичани емигранти, а специалитетът на заведението е примерно любимата английска закуска, което аз наричам „цър-пър“ — манджата от вчера претопли и не му мисли.
— Какви ги говориш?
— Дълго е за обяснение.
— Може би не е важно — повтори той. „А може да е. Ровиш се в лайната докрай, за да си сигурен; да ме прощава Шерлок Холмс, но работата на полицейския детектив е най-вече да се рови в лайната.“
— Все пак ми е любопитно дали ще изляза права. Нали ще ми кажеш, като се прибереш? И да не забравя — свършихме портокаловия сок.
— На връщане ще се отбия в деликатесния магазин на Джералд — обеща той и затвори.
Влезе в Гугъл, написа ТОМИ И ТАПЪНС, после добави РЕСТОРАНТ. Полицейските компютри бяха допотопни, но безжичният интернет работеше като змей. Само след секунди информацията се появи на монитора. Ресторант-кафене „Томи и Тапънс“ се намираше на булевард „Нортуудс“ в Дейтън, Охайо.
Дейтън… Защо името на този град му беше толкова познато? Не беше ли споменаван по време на тази злощастна история? И ако наистина беше така, по какъв повод? Ралф се облегна на стола и затвори очи. Връзката с жълтата презрамка на сутиена продължаваше да му се изплъзва, обаче в този случай отговорът дойде веднага. По време на последния му разговор насаме с Мейтланд, когато стана въпрос за нюйоркската регистрация на буса, Тери каза, че е бил в Ню Йорк през медения си месец, с други думи — преди шестнайсет години. И че напоследък е пътувал само до Охайо. По-точно — до Дейтън: „Момичетата бяха във ваканция, а пък аз исках да посетя татко.“ А когато Ралф го попита дали баща му живее там, отговорът гласеше: „Да, ако състоянието му напоследък може да се нарече живот.“
Той позвъни на Сабло:
— Здрасти, Юн, аз съм.
— Привет, Ралф, как ти се отразява отпуската?