Гадна работа на улица „Гансън“ [bg]

Входната врата се отвори и в закусвалнята влезе добре изглеждаща чернокожа двойка, облечена официално. Жената носеше повито и гукащо бебе, а мъжът буташе луксозна количка. Изглеждаха щастливи и Бетингър заключи, че не са от града.

Телефонът му започна да вибрира отново. Той погледна екрана и установи, че го търси партньорът му.

Притисна слушалката до ухото си.

— Да?

— Къде си? — попита Доминик.

— В „При Клод“.

— Провери дали не те следят и стой далеч от прозорците.

— Какво…

— Убити са още полицаи — екзекутирани и с отрязани пишки, а повечето от останалите са изчезнали. Това е геноцид срещу ченгетата и трябва да се покриеш.

Бетингър изведнъж се почувства като призрак.

— Какво знаеш?

— Прилича на координирано нападение из целия град. Неколцина негри в джип стреляха по мен и Такли, но се прецакаха, а след това ние започнахме да проверяваме нашите подред. Пери е изчезнал, а Хуан така и не се е прибрал. В момента сме у Зволински и всичко е покрито с кръв.

Тръпки полазиха по гърба на Бетингър.

— Отишли са в дома на инспектора?

— Да.

Ужасна мисъл мина през главата на Бетингър. Той излетя от тоалетната и се блъсна в младия чернокож баща.

— Внимавайте — скара му се смаяният човек.

Докато прекосяваше на бегом помещението, детективът прибра мобилния телефон и извади полуавтоматичния пистолет, готов да повали или застреля всеки, който би се изпречил на пътя му.

Когато профуча край нея, венецуелката изпищя:

— Той има пистолет!

Замислен за семейството си в Стоунсбърг, Бетингър се носеше към входната врата. Съзнанието му се беше свило, а периферното зрение бе изчезнало.