Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— О, я млъквай! — отвърна Рон, като стигнаха до Невил.
— Загубил съм паролите! — жално им се оплака Невил. — Бях го накарал да ми каже всичките пароли, които ще използва тази седмица, защото нали все ги променя, и сега не знам къде съм ги дянал!
— Чревца и дреболии! — каза Хари на сър Кадоган, който изглеждаше крайно разочарован и неохотно се отмести да им отвори път към общата стая.
Внезапно се разнесе оживен шепот, няколко глави се извърнаха и в следващия момент всички наобиколиха Хари и възклицаваха оживено за „Светкавицата“.
— Откъде я взе, Хари?
— Ще ми дадеш ли едно кръгче?
— Яхна ли я вече, Хари?
— „Рейвънклоу“ вече нямат шансове, та те всички са на „Чистометка седем“!
— Може ли само да я подържа, Хари?
След десетина минути, през които метлата премина през всички и бе огледана с възхищение от вси страни, тълпата се разпръсна. Хари и Рон можаха най-сетне да видят къде седи Хърмаяни, забола глава над работата си. Тя единствена не бе дошла при тях, дори се стараеше да не срещне и погледите им.
Двете момчета се приближиха към масата й и едва тогава тя вдигна очи.
— Върнаха ми я — съобщи й с усмивка Хари и вдигна метлата.
— Видя ли, Хърмаяни! Нищо й нямаше! — каза Рон.
— Е, да, ама… можеше да й има! — проговори Хърмаяни. — Сега поне сте сигурни, че е безопасна!
— Е, да, така е — съгласи се Хари. — Я по-добре да я прибера горе…
— Аз ще я занеса! — нямаше търпение Рон. — Трябва да дам и на Скабърс от тоника му.
Той пое „Светкавицата“ и я понесе нагоре по стълбите към стаята на момчетата така внимателно, сякаш бе от стъкло.
— Може ли да седна тук? — поиска Хари разрешение.
— Защо не — отвърна Хърмаяни и отмести голяма купчина пергаменти от стола.
Хари огледа претрупаната маса, дългото домашно по аритмантика с все още мокро мастило, още по-дългото съчинение по мъгълознание („Обяснете защо мъгълите се нуждаят от електричество“) и превод на рунически текст над който се взираше Хърмаяни.
— Как се справяш с всичко това? — попита я Хари.
— О, ами… виж… като работиш здравата…
Като седна по-близо до нея, Хари установи, че тя изглежда уморена почти колкото Лупин.
— Защо не се откажеш от някои предмети? — попита я Хари, като я гледаше как повдига дебелите томове да търси руническия речник.
— За нищо на света! — възкликна Хърмаяни, направо възмутена.
— Аритмантиката май е ужасна — отбеляза Хари, като взе една много сложна на вид диаграма.
— Съвсем не, чудесна е! — искрено каза Хърмаяни. — Тя е любимият ми предмет! Тя е…
Но какво й бе чудесното на аритмантиката Хари така и не можа да разбере. Точно в този момент по стълбището на момчетата отекна задавен вик. Цялата обща стая притихна и всички погледи се впериха с ужас във вратата. Чуха се забързани стъпки, все по-шумни и по-шумни и… Рон се втурна, влачейки след себе си един чаршаф.
— ПОГЛЕДНИ! — кресна той, стигайки на две крачки до масата на Хърмаяни. — ВИЖ ТУК! — продължаваше да вика той, размахвайки ръката си с чаршафа пред лицето й.
— Рон, какво…
— СКАБЪРС! ВИЖ! ТОВА Е ОТ СКАБЪРС!
Хърмаяни се дърпаше от Рон в пълно недоумение. Хари се вгледа в чаршафа, там, където Рон го държеше. Забеляза нещо червено по него. Нещо, което ужасно приличаше на…
— КРЪВ! — ревна Рон в напрегнатата тишина. — НЕГО ГО НЯМА! А ЗНАЕШ ЛИ КАКВО НАМЕРИХ НА ПОДА?
— Н-н-не — отвърна Хърмаяни с разтреперан глас.
Рон хвърли нещо върху превода на Хърмаяни. И тя, и Хари се наведоха над него. Върху причудливите заострени букви видяха няколко дълги рижави котешки косъма.
ГЛАВА ТРИНАЙСЕТА
„ГРИФИНДОР“ СРЕЩУ „РЕЙВЪНКЛОУ“
Това като че ли сложи край на приятелството между Рон и Хърмаяни. Всеки от тях бе толкова ядосан на другия, че Хари изобщо не можеше да си представи как ще се сдобрят.
Рон беснееше, че Хърмаяни отказва да погледне сериозно на опитите на Крукшанкс да изяде Скабърс — не само не си правеше труда да го следи по-внимателно, ами отгоре на всичко се опитваше да го изкара невинен, като съветваше Рон да търси плъха си под всички легла в спалнята на момчетата! През цялото време Хърмаяни разгорещено твърдеше, че Рон всъщност няма никакви доказателства Крукшанкс да е изял Скабърс и рижавите косми може да са си били там още от Коледа, а пък Рон изпитвал подозрения към котарака й още откакто той се бе стоварил върху главата му в „Магическата менажерия“.