Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Някаква дълга черна тръба се заиздига бавно от центъра на водовъртежа… после Хари видя нещо като въжета…
— Това е мачта — обясни той на Рон и Хърмаяни.
Бавно и величествено от водата изплува кораб и заблестя на лунната светлина. Приличаше по-скоро на скелет на кораб, оцелял след корабокрушение, а в илюминаторите му като призрачни очи мъждукаха мъгляви светлинки. С още един силен плясък целият кораб излезе на повърхността и подмятан от вълните, пое към брега. Малко по-късно се чу как котвата му цопна в дълбините на езерото и трапът бе спуснат с тъп удар на сушата.
Пътниците явно започнаха да слизат — тъмните им силуети се мяркаха пред илюминаторите. Хари забеляза, че всички имат телосложението на Краб и Гойл… Но като се приближиха по поляната към светлината от отворената входна зала, той осъзна, че това впечатление се дължи всъщност на наметалата от някаква рошава и сплъстена козина. Само дрехата на този, който вървеше най-отпред и ги водеше към замъка, беше от друг вид кожа — гладка и сребриста като косата му.
— Дъмбълдор! — сърдечно се провикна той, крачейки по склона. — Как сте, стари приятелю, как сте?
— Прекрасно, благодаря, професор Каркаров! — отвърна Дъмбълдор.
Гласът на Каркаров бе сладникав и угоднически, а когато пристъпи в светлината, струяща от вратата на замъка, всички видяха, че е висок и слаб като Дъмбълдор, но бялата му коса бе къса, а козята му брада с извито навън връхче не можеше да прикрие малката брадичка, издаваща слабохарактерност. Като стигна до Дъмбълдор, той раздруса с две ръце неговата десница.
— Добрият стар „Хогуортс“! — рече Каркаров, гледайки засмян към замъка. Зъбите му бяха жълтеникави, а Хари забеляза, че очите му всъщност не се смеят и усмивката му е хладна и лукава. — Колко е хубаво, че съм тук, колко е хубаво… Виктор, ела насам, на по-топло… нали нямате нищо против, Дъмбълдор? Виктор малко е понастинал…
Каркаров кимна на един от учениците си да мине напред. Когато момчето излезе пред другите, Хари забеляза удължения му, леко гърбав нос и гъстите черни вежди. Преди още Рон да го ощипе над лакътя и да прошепне трескаво в ухото му, той бе разпознал профила.
— Хари… това е Крум!
ГЛАВА ШЕСТНАЙСЕТА
ОГНЕНИЯТ БОКАЛ
— Не мога да повярвам! — изумен възкликна Рон, когато учениците от „Хогуортс“ последваха групичката от „Дурмщранг“ нагоре по стълбите. — Та това е Крум, Хари! Виктор Крум!
— Престани, Рон, той е просто играч на куидич — възрази Хърмаяни.
— Просто играч на куидич!? — не можеше да повярва на ушите си Рон. — Хърмаяни, той е един от най-добрите търсачи в света! Не предполагах, че още е ученик!
Всички тръгнаха към Голямата зала и Хари видя как Лий Джордън се вдигаше на пръсти да види по-добре обърнатия с гръб към него Крум. Няколко шестокурснички пребъркваха джобовете си като обезумели:
— О, не може да бъде, нямам нито едно перо в себе си!
— Дали ще се подпише с червило върху шапката ми?
— Как не! — подхвърли надменно Хърмаяни и подмина момичетата, които вече се бяха сдърпали за червилото.
— И аз ще искам автограф — рече Рон. — Хари, да ти се намира някое перо?
— Не, горе в чантата са — отвърна Хари.
Настаниха се на масата на „Грифиндор“. Рон седна така, че да е с лице към вратата. Там се бяха скупчили Крум и останалите дурмщрангци и не знаеха къде да седнат. Учениците от „Бобатон“ вече си бяха избрали масата на „Рейвънклоу“ и намусено оглеждаха Голямата зала. Три от момичетата притискаха шаловете, омотани около главите им.
— Не е чак толкова студено — подразни се Хърмаяни, без да ги изпуска от поглед. — Защо не са си взели наметала?
— Насам! Елате при нас! — викна Рон и подсвирна. — Насам! Хърмаяни, смести се, направи място…
— Моля?
— Късно е! — разочаровано рече Рон.
Виктор Крум и съучениците му от „Дурмщранг“ вече бяха седнали на масата на „Слидерин“. Хари забеляза задоволството по лицата на Малфой, Краб и Гойл и видя как Драко се наведе напред и заговори Крум.
— Така, подмазвай му се, Малфой! — изсъска презрително Рон. — Бас ловя, че си му ясен… нали всички му се кланят. А къде ли ще спят? Да го поканим в нашата спалня, а, Хари? Веднага му отстъпвам кревата си, а аз ще спя на походно легло.
Хърмаяни изсумтя.
— Те ми изглеждат много по-доволни от бобатонците — отбеляза Хари.