Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Джо! — проплака тя, хващайки главата му с ръце, за да го спре, след като бе успял да я накара да стигне до ръба на удоволствието за пореден път. — Моля те!
— Какво? — попита мъжът. — Връщам ти за всички онези приятни масажи. Трябваше да лежа там твърд като скала, без да издавам звук. А ти можеш да крещиш, ако искаш. Това не е никак справедливо.
Пени се изсмя. Джо бе превърнал леглото й в игрище.
— Не можеш да ме накараш да крещя — подигра му се тя. — Не съм такова момиче.
— О, така ли? — това бе цялото предупреждение, което получи, преди да я хване с ръка през кръста, да я обърне по корем, и да влезе в нея с едно-единствено движение.
Тя изкрещя.
— Надявам се, че не те заболя — каза й, мигом обзет от разкаяние.
— О, не — успокои го жената. — И да не си посмял да спреш.
Той не спря. Започна и продължи, докато не я накара да извика още няколко пъти.
Защо не? Бяха само двамата. Джо беше в леглото й и правеше всичко, което си бе представяла в продължение на толкова много самотни нощи. Само че истинският Джо от плът и кръв беше дори по-изобретателен, отколкото мъжът от фантазиите й.
Бе невероятен. Нищо чудно, че жените са тълпяха при него.
Най-сетне двамата лежаха лице в лице, с преплетени тела, а Джо все още не беше приключил. Пени бе замечтана, задоволена, изтощена, но решена това да продължи цяла вечер. Той повдигна устните си от врата й и я погледна с притворени очи.
— Ей — каза, като отметна кичур влажна коса от бузите й.
— Какво «ей»? — промърмори тя.
— Искам да си останем приятели — продължи с дрезгав глас. — Завинаги.
След като това приключи. Макар да не изрече думите, й се стори, че ги чу. И примигна, усетила как реалността измества щастието й.
— Не искам да те нараня, Пени — продължи мъжът.
Изглеждаше разкаян за нещо, което все още не беше направил.
— Няма проблеми, Джо. Започнах това с ясна представа — увери го тя.
Но сърцето й все още беше свито. Самата мисъл, че може да бъде с друга жена, я разкъсваше емоционално.
Джо въздъхна и долепи чело до нейното.
— Виж, аз съм егоист — повтори той, връщайки се отново към разговора, който бяха водили преди седмици. — Дори когато това приключи, ще искам да те запазя за себе си.
Сърцето й подскочи странно. Това звучеше почти като моногамия; но разбира се, едва ли бе имал това предвид. За щастие Пени бе реалист. Да очаква Джо да се превърне за една вечер от желан мъж във верен любовник, беше просто изключително наивно. Ако да бъде приятелка на Джо, беше всичко, на което можеше да разчита в дългосрочен план, така да е. Дори това бе повече от всичко, което някога бе очаквала.
— Обещавам — съгласи се тя. — Ще си останем приятели. — Когато това приключи.
Той прехвърли тежестта си върху лактите и я притегли по-близо. Притисна устните си върху нейните и влезе в нея нежно, но преднамерено. Пени веднага усети разликата. Той вече не си играеше.
Тя сграбчи врата и раменете му, подтиквана от желание, което беше колкото емоционално, толкова и физическо. Можеше да усети как удоволствието го обзема. С притаен дъх и потиснат вик, то излезе от него и влезе в нея. Тя извика, когато се стовари върху й, въвличайки и двамата в един перфектен, безкраен водовъртеж.
Седемнадесета глава
В края на един скучен понеделник Пени отвори входната врата на къщата и спря изненадана. Офелия носеше купчина дрехи надолу по стълбите.
— Какво става? — попита я.
— Местя се обратно в апартамента си — обяви щастлива сестра й. — Джени и Джон са си намерили друга квартира. — Ухили се на сестра си, докато сновеше из пералното, и подхвърли: — И така, най-сетне ще ти се махна от главата. Освен това трима души са вече тълпа, не мислиш ли.
Пени потисна руменината, която загря лицето й. Последва Офелия в гаража и забеляза, че вече е напълнила до горе багажника на колата си.
— Освен това — хлопна капака Лия — Вини най-накрая ще се прибере. Когато това стане, ще се радваш, че съм се махнала.
Усмивката, която й изпрати, се стори на Пени пресилена. Неведението и очакването се отразяваха зле на момичето.
— Не мисля, че това е най-подходящото време да се местиш — заразубеждава я Пени. — Хана казва, че ФБР постоянно получавали обаждания, след като ти раздуха историята с рицина. Не може ли да изчакаш, докато хванат убиеца?
— Това може да отнеме месеци — отбеляза Лия. — Плащам наем за празен апартамент.
— Ами преотдай го отново.
— Не мога. Собствениците са бесни, задето изобщо съм го отстъпила. Освен това ми липсват нещата ми, Пен. Имам нужда от своите камбанки, статуетки и фонтани. Имам нужда от положителна чи[7].
7
Енергия според фънг шуй. — Б. пр.