Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
Пени извъртя очи от това непрактично, но пламенно обяснение.
— Трябва да си внимателна — посъветва тя сестра си.
— В апартамента ти няма кой да се грижи за теб.
— Шегуваш ли се? Никой не може да мине незабелязан край госпожа Ватър.
— Съседката отсреща?
— Именно. Пени въздъхна.
— Искам да си вземеш мобилен телефон, да го носиш с теб през цялото време и да сложиш номера, който ни дадоха от щатската полиция, в режим бързо набиране — настоя тя.
— Ще го направя, мамче, обещавам! — каза Офелия, като целуна леко сестра си по бузата. После добави с нарастваща сила на гласа: — Благодаря, че ме изтърпя, и то не само през последните няколко седмици. Знам, че те приемах за даденост през всичките тези години. Никога не съм осъзнавала колко много си правела за мен. И ми се струва недостатъчно да ти кажа просто благодаря.
Думите на Лия предизвикаха изблик на топлота.
— О, скъпа — проплака Пени, прегръщайки я силно.
— Ще ми липсваш.
— Е, аз не се местя на Тимбукту — запротестира по-малката. — Ще съм просто десет мили надолу по пътя. Дори няма да разбереш, че ме няма.
Това, помисли си Пени, бе най-голямото й безразсъдство напоследък.
Бъз Ритър се вгледа в натрапника през очилата си за нощно виждане. Кой, по дяволите, беше този?
Застанал до чимширения плет, бе чакал с часове точния момент, за да се промъкне незабелязан в апартамента на Офелия Прайс. В дванадесет без десет в комплекса беше тихо. Точно щеше да се измъкне от храстите, когато откъм сенките изскочи някакъв непознат.
Бъз погледна през очилата за нощно виждане, изненадан от откритието, че непознатият не само носи камуфлаж, но е въоръжен с пистолет и нож. Младият мъж почука на вратата на Офелия и зачака. После почука отново. Тъй като тя не отвори, той бръкна в джоба на панталоните си и извади ключ. Може да беше и шперц, тъй като му отне известно време да влезе в жилището.
Бъз измърмори недоволно. Очевидно това беше някой близък приятел, отбил се за едно бързо. И с това бе сложен край на плана му да отвлече Офелия тази вечер, да я разпита и… — завъртя очи при очевидната глупост на шефа си — да я пусне да си върви.
Но миг след това тишината бе раздрана от изстрел. Идваше от вътрешността на апартамента.
— Какво, по дяволите! — напълно объркан, Бъз дишаше тежко.
Той изчака някой да избяга, но вместо това вратата, която бе най-близо до него, се отвори и жена на средна възраст подаде глава навън.
— Офелия! — извика тя, притискайки устата си с ръка.
Сухо листо прошумоля под лакътя на Бъз и жената обърна глава.
— Кой е там?
Тъй като той не отговори, тя се отдръпна и затръшна вратата. Мъжът я чу да тича през апартамента, без съмнение право към телефона.
Проклятие, кипна Бъз и се измъкна от прикритието си. Нямаше да хване Офелия Прайс още сега. А рискът да се навърта наоколо с надеждата да я пипне по-късно същата вечер беше прекалено голям. Има различни пътища към целта, успокои се той. Беше много вероятно другата Прайс да има отговорите, които ги интересуват. Стига да получеше парите си, какво значение имаше откъде е взел информацията.
Лия спеше с тапи в ушите. Дори ромоленето на фонтана до стената й не издаваше достатъчно приятен шум, който да заглуши виковете и тропането, които неминуемо бяха част от живота в апартамент. Бе забравила колко досадно е това. Престоят у Пени я бе разглезил.
По някаква ирония недостатъкът при ползването на тапи за уши беше, че не можеш да чуеш нищо, и това я изнервяше, тъй като убиецът на Ерик беше на свобода. Но една работеща жена трябваше да вземе необходимата доза сън за красотата си, така че си купи пистолет от една заложна къща, за да го използва като презастраховка, преди да избере спасителния номер 911.
Тази вечер нещо я разбуди от дълбокия сън. «Но какво беше то?», учуди се тя и вдигна глава от възглавницата, за да отвори сънените си очи.
С нетърпеливо мърморене, извади восъчната тапа от едното си ухо и се заслуша.
Ето какво било. Странен шум в апартамента й!
Обзета от страх, тя промуши ръка между близките възглавници и стисна пистолета «Колт Командър», с който бе взела ценни уроци по стрелба. Като насочи дулото към вратата, тя се понадигна в леглото, внезапно обхваната от неувереност. Сърцето й биеше до пръсване.
Замиращият пламък на ароматна свещ хвърляше зловещи сенки върху четирите стени на стаята. Шумът не се чу отново, но инстинктите й подсказваха, че някой се приближава към открехнатата врата. С треперещи пръсти, тя дръпна предпазителя.