Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Не. Тя знаеше много повече, отколкото признаваше.
Красотата й беше само маска, която прикриваше страшната душевна пустота отдолу.
— Не ти вярвам. Ти…
Тя се извъртя под него, рязко и силно. Изведнъж остра болка го прониза над кръста. После още веднъж. Без да се замисля, Джеръл се изтъркаля в другия край на възглавницата, далеч от ножа й. Тя държеше нож!
Освободена от тежестта му, Ксиант започна да пищи.
— Стража! Стража! — крещеше тя и държеше острието насочено към него.
Без да обръща внимание на болката и на топлата кръв, която потече по кожата му, Джеръл се хвърли напред да хване ръката й, за да измъкне ножа. Тя отпусна ръка на възглавницата, принудена от болката, която неговата здрава хватка й причиняваше, и се опита с другата си ръка да отблъсне неговата, която искаше да затвори устата й.
Той закъсня. След миг шатрата беше пълна с въоръжени стражи. Джеръл се извъртя, но преди да успее да се изправи на краката си, стражите се хвърлиха върху него и го издърпаха от пищящата и хапеща Ксиант. Той успя да се освободи от стража, който държеше дясната му ръка, и като се завъртя надолу почти събори другия, който бе хванал туниката му отзад. Само след секунда обаче замръзна на място, защото усети на гърлото си добре наточеното острие на шпага.
— Спри, войнико. Не искам аз да съм отговорен за смъртта ти.
Джеръл вдигна очи и видя, че този, който държеше шпагата на гърлото му, беше Пардрейк. Нечии силни ръце върху раменете му го накараха да коленичи, докато Пардрейк продължаваше да държи шпагата опряна в гърлото му, без ръката му да трепне. Ясно беше, че няма да му даде никакъв шанс да избяга, независимо от съмненията на гвардееца относно жената, на която служеше.
— Ти си точно такъв глупак като брат си — думите бяха просмукани с омраза и желание за мъст. Ксиант, със скъсан халат и разчорлена коса, се изправи и застана пред Джеръл.
Един страж веднага се доближи зад нея с извадена сабя. Тя пристъпи напред, но когато стражът нервно направи крачка след нея, тя го отпрати с ръка.
— Той е мъртъв, щом толкова искаш да знаеш — каза тя. Ъгълчето на устните й се вдигна доволно. Тя повдигна острието на ножа си пред очите му. — И ти ще го последваш сега.
Тя се усмихна отново, после бавно и преценяващо постави върха на ножа на гърлото му, точно на противоположната страна, където Пардрейк продължаваше да държи шпагата си.
Джеръл не сваляше очи от Ксиант, сякаш не беше чул последните й думи. Той усещаше острието на ножа върху кожата си. Тя продължаваше да го държи плътно до гърлото му, но не увеличаваше натиска, така че да го прободе.
— Срамно е да карам стражите си да те убият бързо — каза тя. — Трябва да се понасладя на мъченията ти. Мъж с твоя ръст… Сигурно ще трябва доста време — тя пак се усмихна. Очите й светеха, студени и жестоки. — Много дълго време.
Острието проблесна. Джеръл, готов да посрещне всяко нейно действие, в следващия миг усети парване в гърлото, когато острието поряза кожата му, и после внезапна струя кръв потече от мястото. Той продължи да я гледа, без да мига.
Ксиант се наклони да погледне резултата от работата си.
— Тц, тц, такъв срам. Толкова лесно кървиш. Махнете го оттук. Не ме интересува как, но искам да го убиете веднага — и тя се обърна, като внимателно събра ръкавите на халата си.
— След това — добави тя и гласът й изведнъж стана спокоен — го хвърлете на лешоядите.
Глава четиринадесета
Стените на Калинден никога не й се бяха стрували толкова гостоприемни. Нарин успя да се върне за по-малко от ден. Бягаше колкото я държаха краката, не спря нито за миг и през нощта, но успя да забележи три ловуващи хайки на звероподобните — две малки и една доста голяма. И трите хайки явно бяха претърпели загуби — много от зверовете куцаха и оръжията им бяха счупени, но явно нямаха намерение да се връщат горе в планината.
Именията, покрай които мина, бяха изоставени, въпреки че само четири бяха нападани. Жителите на останалите явно бяха потърсили убежище в някои от по-големите села или в самия Калинден. Тя два пъти спря в укрепени села и на двете места й казаха едно и също — селата бяха претъпкани с хора и вече няколко пъти бяха отблъсвали атаките на чудовищата.
Нищо от вестите, които носеше, нямаше да зарадва никого в Калинден. Ако, разбира се, въобще имаше кой да я изслуша. През цялото й пътуване едни и същи въпроси се въртяха в главата й. Какво да прави, ако не поискат да я изслушат. А ако въобще не й повярват? Как да ги убеди, че не лъже, че не си измисля и че не е глупава?