Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Дори след това правно обяснение Ла Ниня отказваше да има нещо общо с акта на подпалването и се съгласи да участва само в странични дейности, като пърженето на яйца с кървавица. Дон Ибраим уважаваше възгледите й, тъй като беше за свобода на вероизповеданията. Колкото до Ел Потро, неговият мисловен процес беше труден за проследяване, ако имаше такъв. Той просто кимна безизразно, примирен със съдбата, винаги предан, винаги очакващ звънецът или гонгът да го накарат да изскочи от кабинката или ъгъла си като автомат. Не възрази, когато дон Ибраим спомена подпалването на църквата. Въпреки че беше бикоборец, а доколкото адвокатът знаеше, всички бикоборци вярваха в Бога, Ел Потро не беше набожен. Наистина на Разпети Петък той обличаше морскосиния костюм, който беше носил на злощастната си сватба и бяла риза, закопчана догоре, но без вратовръзка, приглаждаше косата си назад с одеколон и придружаваше Ла Ниня между свещите и барабаните в процесията след Девата на Надеждата. Като свободомислещ човек, дон Ибраим не взимаше участие в реакционни ритуали, затова само наблюдаваше как дефилират покрай него след Девата — Ла Ниня в черната си наметка и Ел Потро, хванал я за ръката, мълчалив и изпънат като струна.
Дон Ибраим се усмихна с бащинска загриженост, докато наблюдаваше изсечения профил на Ел Потро на прозореца. Беше горд с неговата лоялност. Много от най-влиятелните мъже на земята не можеха да се похвалят с такава преданост. Но може би някой ден, на прага на смъртта, ще питат дон Ибраим дали през живота си е направил нещо достойно за уважение. И тогава той ще отговори с високо вдигната глава, че е имал верен приятел в лицето на Ел Потро дел Мантелете и че е слушал Ла Ниня Пунялес да пее „Наметка в червено и златно“.
— Ела и ги вземи — каза Ла Ниня на кухненската врата, като триеше ръце в престилката си. Черните й масури, фалшивата бенка и кървавочервеното червило бяха непокътнати, но очната линия беше малко размазана, защото беше рязала лук за салатата. Дон Ибраим забеляза, че тя хвърли критичен поглед към бутилката от „Анис дел Моно“. Още не одобряваше това, което правеха.
— Не можеш да направиш омлет — каза той с поучителен тон — без да счупиш няколко яйца.
— А онези, които току-що изпържих, ще изстинат — отвърна му тя и упорито стисна челюсти.
Дон Ибраим въздъхна примирено и изля последните капки бензин в бутилката. Попи разлятото и сложи парцала в пепелника. После се подпря с две ръце на масата и с усилие се изправи.
— Довери ми се, скъпа. Повярвай ми.
— Църквите не бива да се палят — настоя тя намръщено. — Така правят еретиците и комунистите.
Ел Потро, мълчалив както винаги, се отдръпна от прозореца и вдигна ръка към цигарата в устата си. Трябва да му кажа да не се приближава до бензина, помисли разсеяно дон Ибраим, още зает с Ла Ниня.
— Неведоми са пътищата божии — каза той, колкото да каже нещо.
— Този път изобщо не ми изглежда правилен.
Нежеланието на Ла Ниня да го разбере засегна дон Ибраим. Той не беше водач, който налагаше решенията на войските си. Вместо това предпочиташе да ги обсъжда с тях. Те бяха неговото племе, неговият род. Неговото семейство. Докато търсеше аргумент, който ще приключи въпроса, поне докато изядат пържените яйца, видя с ъгълчето на окото си Ел Потро да минава край масата на път за кухнята и инстинктивно да посяга да изгаси цигарата си в пепелника. Точно там, където лежеше пропитият с бензин парцал.
„Това е нелепо“, помисли дон Ибраим. „Разбира се, Ел Потро не би направил такова нещо“. Но все пак тревожно се обърна към него.
— Ей, Потро — каза той.
Но Ел Потро вече беше хвърлил фаса си в пепелника и докато се опитваше да го спре, дон Ибраим бутна с лакът бутилката от „Анис дел Моно“
VIII
Андалуската
— Усещаш ли уханието на жасмина?
— Какъв жасмин? Тук няма жасмин!
— Жасминът на отминалите дни.