Господарят на войната
- Автор: Корнуел Бърнард
- Серия: Arthur #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
Призори тръгнахме отново. През нощта се бяха натрупали облаци и с първата дневна светлина започна да пръска. Фоския път бе пълен с бегълци и въпреки че бях изпратил напред двайсетина въоръжени войници да изтласкат всички волски каруци и стада встрани от пътя, пак напредвахме ужасно бавно. Много деца не можеха да вървят с нашия ход и трябваше да ги качим върху товарните животни, които носеха копията, ризниците и храната ни, а някои и върху раменете на по-младите копиеносци. Арганте яздеше моята кобила, а Гуинивиър и Сийнуин вървяха пеша и се редуваха да разказват приказки на децата. Дъждът се засили и започна да засипва възвишенията с широки сиви откоси и да ромоли надолу в плитките канавки от двете страни на римския път.
Надявах се до обяд да стигнем Акве Сулис, но вече беше следобед когато кални и уморени се появихме в долината, подслонила града. Реката бе придошла и довлякла множество клони и листа, които бе наблъскала напреки пред каменните стълбове на римския мост. Наносът се бе превърнал в бент, който отклоняваше водата от коритото на реката и тя бе заляла нивите и по двата бряга. Едно от задълженията на градския магистрат бе да поддържа преливниците под моста чисти, така че водата да може да се изтича, но очевидно тази задача бе пренебрегната, така както бе занемарено и задължението да се поддържа градската стена. Тази стена се намираше само на сто крачки от моста и тъй като Акве Сулис не беше град крепост, стената му никога не е била непристъпна, но сега едва ли изобщо можеше да бъде някакво препятствие. Цели участъци от дървената палисада на върха на земния насип, завършващ с каменен градеж, липсваха очевидно дървото е било използвано за огрев или за строеж, а самото каменно укрепление бе толкова разрушено, че саксите можеха да влязат в града без дори да развалят строя си. Тук-там се виждаха хора, които френетично се опитваха да поправят палисадата, но можеха да успеят само ако бяха петстотин души и имаха цял месец време.
Влязохме в града през красивата южна порта. Видях, че макар градът да нямаше нито сили да възстанови укрепленията, нито работна ръка, за да поддържа проходимостта на арките под моста, някой все пак бе намерил време да обезобрази красивото лице на римската Богиня Минерва, което някога бе украсявало арката над портата. На мястото на лицето сега се виждаха острите ръбове, оставени в камъка от чука, издълбал един груб християнски кръст.
— Това християнски град ли е? — попита Сийнуин.
— Почти всички градове са християнски — отговори вместо мен Гуинивиър.
Акве Сулис беше красив град. Или поне някога е бил, макар че с годините керемидените покриви се бяха срутили и сега вместо керемиди имаше дебела слама върху сградите. Някъде самите къщи се бяха разрушили и от тях бяха останали само купчини от тухла или камък, но улиците все още бяха покрити с плоски камъни и все още над ниските покривчета се издигаха колоните и разкошно гравираният постамент на великолепния храм на Минерва. Моят авангард със сила проправяше път по претъпканите с народ улици към храма, който се намираше в свещеното сърце на града. Римляните бяха построили вътрешна стена около това централно светилище. Стената ограждаше храма на Минерва и банята, донесла слава и благоденствие на града. Римляните бяха издигнали керемиден покрив над банята, която черпеше вода от вълшебен горещ извор, но някои от керемидите бяха паднали и сега от дупките се процеждаха и се извиваха струйки пара. Самият храм, лишен от оловните си капчуци, бе покрит с петна и мъх, а стенописите по високия портик се бяха оронили и целите почернели. Въпреки разрухата все още беше възможно да застанеш в просторния двор на градското светилище и да си представиш онзи свят, в който хората са могли да строят такива неща и да живеят без да се страхуват, че от варварския изток идват копия.
Градският магистрат, един разтревожен, нервен, мъж на средна възраст, на име Силдид, който носеше римска тога, за да подчертава ранга и властта си, побърза да излезе и да ме поздрави. Познавах го от времето на бунта, когато той, макар и християнин, бе избягал от полуделите фанатици, превзели светилищата в Акве Сулис. След бунта бе възстановен като магистрат на града, но изглежда нямаше необходимия авторитет. Той носеше парче от плоча, на която бе надраскал десетки знаци, очевидно отбелязвайки броя на опълчението, събрано зад вътрешната стена на града.
— Започнахме поправките! — поздрави ми Силдид без други любезности. — Пращам хора да режат дървета за стените. Всъщност пращах. Наводнението ни създава проблеми, наистина, но ако дъждът спре… — не довърши изречението той.