Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
От ресторанта отидохме в кантората на адвоката. Дон Хуан бързо си свърши работата и докато се усетя, вече се намирахме в едно такси на път за летището. Дон Хуан ме осведоми, че Карол Тигз специално пристига от Лос Анджелис, за да изпълни последната задача заедно с мен.
— Долината на Мексико Сити е великолепно място за извършването на този магьоснически подвиг, който трябва да бъде ваша цел — отбеляза той.
— Още не си ми обяснил каква точно е процедурата, която е необходимо да следвам — казах аз.
Той не ми отвърна и за известно време настъпи мълчание. Но по-късно, докато чакахме самолетът да кацне, дон Хуан ми описа начина на действие. Трябваше да отида в стаята на Карол в хотел „Рехис“, който се намираше срещу нашия хотел, да вляза в състояние на пълен вътрешен покой и да премина плабно към сънуване заедно с нея, като произнасяме нашето намерение да се озовем в царството на неорганичните същества.
Прекъснах дон Хуан, за да му припомня, че винаги ми се налагаше да чакам появата на някой скаут, преди да изразя високо и ясно намерението си да отида в онова царство.
Той се засмя под мустак и каза:
— Ти още не си сънувал заедно с Карол Тигз. Сега ще видиш, че това е цяло удоволствие. Магьосничките не се нуждаят от никакви подкрепления. Те просто си ходят там, когато поискат; има скаути, които постоянно са на тяхно разположение.
Трудно ми беше да повярвам, че една магъоъсница би могла да върши такива неща, каквито ми описбаше дон Хуан. Мислех си, че що се отнася до света на неорганичните същества, аз самият имах немалък опит. Когато споменах за това, получих резкия отговор, че моят опит е нищо в сравнение със способностите на магьосничките.
— Според теб защо бях взел Карол Тигз с мен, когато трябваше да те измъкнем физически от онова царство? — попита той. — Да не мислиш, че заради красотата й?
— Защо я взе, дон Хуан?
— Защото не можех да се справя сам, а за нея това беше нищо работа. Всичко, което е свързано със света на неорганичните същества, й се удава с лекота.
— Тя изключителен случай ли е, дон Хуан?
— Жените като цяло имат естествено влечение към този свят; магьосничките, разбира се, са най-надарени, но Карол Тигз е по-добра от всички, които познавам, понеже, като жена-нагуал, тя притежава невероятна енергия.
Помислих си, че съм уловил дон Хуан в сериозно противоречие. По-рано той ми беше казбал, че неорганичните същества изобщо не се интересуват от жени. Сега пък твърдеше обратното.
— Не, не твърдя обратното — отвърна той, когато му посочих това несъответствие. — Казвал съм ти, че те не преследват жени, а се домогват единствено до мъже. Но съм ти казвал още и това, че самите неорганични същества са женски, както и цялата вселена е женска до голяма степен. Така че прави си сам заключенията.
Тъй като не знаех какви заключения да си направя, дон Хуан ми обясни, че на теория магьосничките могат да ходят до тамошния свят и да се връщат, както им е угодно, благодарение на своето разширено съзнание и на женската си същност.
— Напълно ли си сигурен, че е така? — попитах аз.
— Жените от моята група никога не са вършили това — призна той, — но не защото не могат, а защото аз ги разубедих на времето. Затова пък тези от твоята група го правят като две и две четири.
Почувствах някаква особена празнота в стомаха си. В действителност не знаех нищо за жените от групата ми. Дон Хуан ме утеши с думите, че моето положение е по-различно от неговото, както и ролята ми на нагуал. Той ме увери, че даже и да застана на главата си, не би ми се удало да разубедя която и да е от жените от моята група.
Докато таксито ни караше към хотела на Карол, тя забавляваше дон Хуан и мен, имитирайки някои хора, които познавахме. Аз се опитах да се държа сериозно и й зададох въпроси, свързани с нашата задача. Карол измънка някакви извинения, задето не била в състояние да ми отговори с цялата сериозност, която съм заслужавал. Дон Хуан се преви от смях, когато тя пародира тържествения ми тон.
След като тя се регистрира в хотела, тримата тръгнахме да се разхождаме из търговската част на града в търсене на антикварни книжарници. Хапнахме лека вечеря в ресторанта на Санборн в Керемидената сграда. Кам десет часа се прибрахме в хотела. Тръгнахме направо към асансьора. Страхът ми беше изострил способността ми да забелязвам детайлите на обстановката. Хотел „Рехис“ беше стара и масивна постройка. Мебелировката на фоайето явно бе виждала и по-добри дни. Въпреки това всичко наоколо носеше отпечатъка на отминало великолепие, в което имаше нещо много привлекателно. Лесно можех да разбера защо Карол толкова харесваше този хотел.