Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Преди да се качим в асансьора безпокойството ми така се засили, че трябваше да поискам последни инструкции от дон Хуан.
— Кажи ми пак по какъв начин да действаме — замолих го аз.
Дон Хуан ни дръпна към големите старинни кресла във фоайето и търпеливо ни обясни, че щом се озовем в света на неорганичните същества, трябва да произнесем нашето намерение да прехвърлим нормалното си съзнание върху енергийните cu тела. Той ни посъветва двамата с Карол да произнесем заедно намерението си, макар че това не било от особено значение. За дон Хуан най-важното беше всеки от двама ни да възнамери да пренесе върху енергийното си тяло цялото съзнание, с което разполага в ежедневния свят.
— Как става това? — попитах аз.
— За да прехвърлиш съзнанието си, трябва само да изразиш намерението си и да притежаваш необходимото количество енергия — каза той. — Карол е наясно с всичко това, защото вече го е правила. Тя влезе с физическото си тяло в света на неорганичните същества, за да те измъкне оттам, нали си спомняш? Сега нейната енергия ще свърши цялата работа, накланяйки везните.
— Какво означава да наклониш везните? Изобщо не мога да се ориентирам в тези неща, дон Хуан.
Той поясни, че в случая този израз означава да присъединиш цялата си физическа маса към енергийното тяло. Каза още, че използването на съзнанието като средство за пътуване в друг свят не е резултат от прилагането на някакви техники, а естествена последица от наличието на намерение и на достатъчно енергия. Основната част от енергията на Карол Тигз, прибавена към моята, или основната част от моята енергия, прибавена към тази на Карол, щяла да ни превърне в един-единствен обект, способен да изтегли физическата ни маса и да я разположи върху енергийното тяло, за да осъществим пътуването.
— Какво точно трябва да направим, за да влезем в този друг свят? — попита Карол. Въпросът й ме уплаши почти до смърт; смятах, че тя знае как стоят нещата.
— Цялата ви физическа маса трябва да се присъедини към енергийното ви тяло — отвърна дон Хуан, като я погледна в очите. — При тази маневра най-голямата трудност се състои в дисциплинирането на енергийното тяло — нещо, което и двамата вече сте постигнали. Липсата на дисциплина е единствената причина, поради която може да не успеете да извършите подвига на най-Висшето прикриване. Понякога някой обикновен човек го извършва по случайност и така попада в друг свят. Това обаче веднага бива обяснено като халюцинация или умопомрачение.
Бих дал всичко на света, само и само дон Хуан да беше продължил да говори. Той обаче ни изпрати до асансьора и ние се качихме на втория етаж, където беше стаята на Карол, въпреки моите протести и рационалната ми потребност да узная нещо повече. Дълбоко в себе си чувствах, че вълнението ми се дължи не толкова на тази потребност, колкото на страха, който ме беше обзел. По някакъв начин тази магьосническа маневра ми изглеждаше по-страшна от всичко, което бях правил дотогава.
На раздяла дон Хуан ни каза:
— Забравете „Аз“-а и няма да се уплашите от нищо.
Той ни подкани да се замислим над последните му думи, като се усмихна широко и кимна с глава.
Карол се разсмя и започна да имитира как говореше дон Хуан, докато ни даваше загадъчните си наставления. Нейното фъфлене правеше изказванията му особено колоритни. Понякога намирах фъфленето й за очарователно. Обикновено обаче се дразнех от него. За щастие тази вечер то почти не се усещаше.
Отидохме в стаята и и седнахме на ръба на леглото. Последната ми съзнателна мисъл беше, че то е останало още от началото на века. Преди да успея да кажа каквото и да е, установих, че се намирам в някакво странно наглед легло. Карол беше с мен. И двамата едновременно се изправихме в седнало положение. Бяхме голи; всеки от нас беше покрит с тънко одеяло.
— Какво става? — промълви тя със слаб глас.
— Будна ли си? — глуповато попитах аз.
— Разбира се, че съм будна — отвърна тя нетърпеливо.
— Спомняш ли си къде бяхме? — попитах аз.
Последва дълго мълчание; очевидно Карол се мъчеше да събере мислите си.
— Смятам, че съм истинска, но ти не си — каза тя най-сетне. — Зная къде бях, преди да се случи това. А ти искаш да ме измамиш.
Аз самият мислех, че и тя цели същото. Тя беше наясно с положението и сега ме подлагаше на проверка или ме разиграваше. Дон Хуан ми беше казвал, че моите и нейните зли гении са прекалената предпазливост и подозрителността. Този случай беше прекрасна илюстрация на думите му.