Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
Сър Робърт кимна и хвърли злобен поглед към Софи, но докато отстъпваше заднишком към коня си, все пак не можа да се сдържи да не попита:
— Наистина ли си женен за нея? За една единствена жена?!
— Не казах ли точно това преди малко?
Райдър мълчаливо наблюдаваше сър Робърт, който яхна коня си и жестоко срита нещастното животно. И едва когато изчезна от погледа му, той се обърна към Софи, която мълчаливо го гледаше с коси, развени от вятъра. Усмихна се, помилва я по бузата и рече:
— Отдавна не сме се виждали. В конюшнята ми казаха, че обичаш да идваш тук. Здравей, Софи.
— Здравей.
— За първи път ли те безпокои Боби?
— Да, Райдър. И сама щях да се справя с него. Нямаше нужда да се правиш на рицар.
Той присви очи.
— Видях, че се готвиш да го ритнеш, Софи, но исках аз да го ударя. Радвам се, че ми преотстъпи това удоволствие. Можеш да ме разбереш, нали? Ти така добре познаваш мъжете.
— Да.
— Защо му позволи да те целуне?
— Защото иначе щеше да ми отскубне скалпа.
Райдър тръсна глава:
— Това е невероятно. Последното нещо, за което искам да говоря и да мисля, е тоя проклет мухльо Боби Простака, както му викахме като деца.
И се усмихна:
— Ела при мен!
Тя не помръдна, заслушана в забавените удари на сърцето си. Той се приближи и я прегърна.
— Много ми липсвахте — и ти, и Джеръми. Толкова отдавна не сме се виждали, Софи.
Повдигна брадичката й и я целуна с топлите си, корави устни. Но тя остана безучастна.
— Целуни ме, както само ти можеш — рече той.
— Не мога — отвърна тя и се опита да се освободи.
— Софи, на път съм да консумирам брака ни още тук, но едва ли ще ти е особено удобно. Хайде, целуни ме, за да ме залъжеш до вечерта.
Тя знаеше, че наистина ще го направи и нямаше как — целуна го с всичкото умение, което бе придобила през последните две години. Но това изобщо не го успокои. Той все повече се възбуждаше и вече й се струваше, че всеки миг ще надигне полите й и ще я притисне към някоя скала. Дишаше тежко, ръцете му се плъзнаха към бедрата й, повдигна я, и в този момент тя го отблъсна. Той веднага се спря.
Бавно вдигна глава и безизразно я погледна:
— Ужасна си. Държиш се като в Ямайка. Подлуди ме за няколко минути, а после ме отблъсна и през цялото време владееше положението. За тия осем седмици бях позабравил колко добре се справяш с мъжете. Просто подредих спомените си и се опитах да повярвам, че щом вече си моя съпруга, ще ми се зарадваш, ще се отнесеш към мен с уважение и ще ми дадеш да разбера, че ме приемаш и може би дори ме харесваш. Но нищо май не се е променило. Нали, Софи?
— Беше толкова неочаквано…
Той изруга и тя се отдръпна.
— О, само не ми разправяй, че това те шокира. Господи, по отношение на псувните навярно би могла и да ме надминеш! Не, това е направо невъзможно! Току-що се прибирам у дома. Видях се с брат си — той ми каза, че често идваш тук. Видях Синджън и Джеръми, който много ми се зарадва. Е, може би беше глупаво да реша, че и ти ще ме посрещнеш по същия начин. Няма значение. Но аз няма да анулирам нашия брак! Аз съм честен човек. Съгласих се да се оженя за теб, макар да се оказа излишно. Разбираш ли, Софи, скъпоценният ти чичо не бил нито застрелян, нито намушкан. Някой, най-вероятно Томас, го бил удушил с гарота. Така че е нямало нужда да се женя за теб, за да те снася от бесилото.
— Удушен с гарота ли? Нищо не разбирам.
— Но точно така е станало. Направих ужасна грешка. Трябваше да го огледам по-добре, но трупът беше твърде неприятна гледка. Предположих, че ти си го застреляла, но се оказа, че не е така. И излъгах, че е бил намушкан, за да те спася. Е, грешката си остава за моя сметка. Но в края на краищата негодникът е бил удушен с гарота.
— А Томас още ли е на свобода?
— Не. Приютиха го в онова мъничко жилище, което Коул беше приготвил за теб. Напуснах Ямайка чак след като го хванаха.
Тя отстъпи и се загледа в морето. Не беше тюркоазеното море, с което бе свикнала — беше бурно, сурово и сиво.
— Благодаря ти, Райдър. Семейството ти се отнесе много мило към нас с Джеръми. А сега вече спокойно мога да се върна в Ямайка. Ще управлявам Кемъл Холи плантацията, докато Джеръми стане пълнолетен, и ще…
— Млъкни, по дяволите!
— Райдър, ти дори не ме харесваш. Едва ли искаш да остана твоя жена. Вече знам всичко за теб. Никой не ми повярва, че съм ти съпруга — всеки се кълнеше, че ти никога не би се оженил. Прекалено много жени си имал тук. Странно, за първи път се отнасяха лошо към мен не защото аз съм уличница, а защото ти имаш лоша слава. И ми беше много забавно, като изключим, разбира се, случая със сър Робърт. Така че, ако ми заемеш малко пари, ние с Джеръми ще си заминем и ти ще можеш да се върнеш към живота, на който си свикнал.