Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Казах ти да млъкнеш. Вие с Джеръми никъде няма да отидете, скъпа!
— Защо? Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че неговият законен настойник съм аз. А ти, неговата сестра, си просто моя съпруга. За поддържането на Кемъл Хол и на плантацията също отговарям аз и натоварих Емил да се занимава с това. А сега искам да се върнем в къщи и да поговоря със семейството си. Интересно, дали Дъглас е признал Алекс за жена?
— Да, признал я е.
Райдър сви вежди:
— Така ли? Доколкото разбрах, рядко си се мяркала из къщи. Трябва да си много наблюдателна, за да знаеш чувствата на брат ми, след като почти през цялото време си била извън къщата.
Разстоянието помежду им нарастваше, макар да бяха само на два фута един от друг. Не можеше да го обвинява, но и тя не се чувстваше виновна.
— Защо, Райдър? — попита тя. — Защо?
— Какво защо?
— Защо просто не ме оставиш да си отида? Остави ме да се върна вкъщи и да започна живота си наново.
— И какъв ще бъде този живот? Вярно, че хубавата ти шия ще остане недокосната, но едва ли вярваш, че всичко ще е простено и забравено, нали? Ти, скъпа моя, си курвата на Ямайка, и дори женитбата ти с мен няма да промени това. Така е. Всички ме съжаляваха, задето си се възползвала от честната ми природа и си ме подлъгала да ти дам името си. Не, Софи, за теб няма връщане там. За теб съществува само настоящето и бъдещето. Е, аз тръгвам. Идваш ли с мен?
Той яхна великолепния си жребец, от който тя се възхищаваше и го хранеше всеки път, когато влизаше в конюшнята. Казваше се Дженезис и тя по някакъв начин, без дори да й казват, бе разбрала, че тъкмо той е конят на Райдър.
Изгледа я отвисоко — арогантен, студен и далечен. Направо не можеше да го понася, когато беше такъв, но се налагаше.
— Довечера, веднага щом учтивостта позволи, ще зарежем семейството и ще се оттеглим в спалнята. И ти, Софи, ще се държиш като разумна жена. Нали?
Той помълча, после кимна, обърна Дженезис и се отдалечи в галоп. А тя бавно отиде до Лила, яхна я и препусна след него.
14.
— Майка ми все още отказва да повярва, че си ми законна съпруга, но не защото е убедена в това, а просто защото си е такава — обясняваше Райдър на Софи, докато сваляше шалчето от врата си. — Нищо. Ще й мине и ще те възприеме. Е, поне колкото Алекс, което е приблизително равно на нула, но за известно време ще върши работа. С Дъглас и Алекс явно се разбираш добре, а Синджън няма начин да не ти харесва. Тя обича да си пъха носа навсякъде и Господ ми е свидетел, че аз най-много си патя от това, но въпреки всичко е невероятно хлапе.
Райдър се обърна с лице към нея и разкопча бялата си риза.
— На Джеръми изглежда тук много му харесва. Скоро ще реша дали да му наемем частен учител, или да го пратим в Итън за есенния семестър. Между другото, радвам се, че Алекс те е настанила в моята спалня — никога досега не съм живял с друг човек и ми е странно да поглеждам в гардероба и да виждам роклите ти до моите ризи и панталони.
Софи стоеше до прозореца и се опитваше да изглежда непринудено. Вечерта завърши бързо, понеже Райдър прекалено много я желаеше. Усещаше го. Дори когато вървеше подир него нагоре по широкото стълбище съзнаваше, че ако го погледне, ще види в очите му пламъчето на желанието. Добре знаеше как изглежда желанието в очите на мъжете, а и между краката им. Но не знаеше какво да прави с него. Чувстваше се невероятно уморена, съвсем неопитна и крайно изтощена — и с тези неща също не знаеше как да се справи.
— Не ме разбирай погрешно, Софи — продължи той. — Приятно ми е да виждам дрехите ти до своите. Алекс е постъпила много правилно.
— Тук ме настани Дъглас. Алекс беше на легло с настинка.
— Умен човек е брат ми. А и роклите, които Алекс ти е дала, ми харесват. Розовото много ти отива. Нищо, скоро ще се погрижим за гардероба ти.
Тя поиска да му изкрещи, че не желае да й купува нито рокли, нито каквото и да било, но остана неподвижна и смълчана.
Райдър седна на „любимия си стол край камината“, свали ботушите си и рече:
— Вече си разбрала, че майка ми не винаги е особено приятна. Надявах се, че може поне малко да се промени… Е, навярно и това ще стане някой ден, но не искам да се чувстваш обидена. Да беше видяла само как посрещна Алекс…
Той ловко отметна ръка, ботушите му полетяха към огромното легло в средата на спалнята и леко се плъзнаха под него само единият ток остана да се подава изпод покривката. Софи го зяпна и той се засмя:
— Май съм поизгубил форма. Правя го още от момче. Винаги биех Дъглас. Всичко идва от китката.