Нежният звяр

— Но нали съм ти казвала неведнъж…

— Моля те, Мариан. Вече съм взела решение. Не мога да разочаровам Хенри сега, не и когато е толкова изморен и слаб.

Треперещ от гняв, Куотърмейн бе дошъл тук преди два дни и се затвори с Хенри в кабинета. Калиста се направи, че е заета с нещо в салона, но въпреки това не успя да чуе нищо, освен възбудените им гласове. Изведнъж Куотърмейн излезе и затръшна вратата след себе си. Калиста зърна за миг Хенри, седнал пред камината, стиснал глава в ръцете си.

Куотърмейн спря пред нея.

— Радвам се да видя, че отново сте на сигурно място, скъпа. — Той вдигна отпуснатата й ръка и я целуна. — Много ще се радвам, ако приемете пръстена ми и си го сложите за дебюта си в игралния дом. — Той извади нещо блестящо от джоба си и вдигна ръката й, но Калиста бързо я дръпна.

— Няма да се омъжа. — Особено за теб, добави мислено и се обърна към кабинета. — А сега ме извинете, ако обичате. Искам да поговоря с Хенри.

Ако беше погледнала през рамо, щеше да се изплаши от изражението върху това красиво лице, но тя бързо влезе в кабинета. Коленичи пред Хенри и хвана умореното му лице.

— Моля те, скъпи Хенри. Какво става?

Той хвана дланта й и я целуна.

— Толкова много неща обърках, дете. Изтощен съм — и телом, и духом. Може би ще си по-добре, ако умра.

Калиста скочи на крака.

— Глупости! Ще се справим. Винаги сме се справяли. — Тъй като той продължаваше да гледа в земята, тя седна до него. — Хенри, Самърлий отново е наше и съвсем скоро ще имаме достатъчно пари. За какво се тревожиш?

Секретарят на Мариан беше засипан от запитвания кога и къде ще бъде отворен игралният дом. Обявата, която бяха дали, явно бе повишила още повече интереса.

Очевидно игралният дом не беше това, за което се тревожеше Хенри в момента, защото той потри уморено лицето си, облегна се назад и я погледна. Гледа я дълго, после каза кротко:

— Обичаш ли го, дете?

Калиста се вцепени.

— За кого говориш?

— За Херик, разбира се.

Какво да кажа? В главата й се въртяха десетки отговори, но тревогата, изписана върху лицето на Хенри, докосна съвестта й. Трябваше да се опита да избяга по-рано. Щеше да забрави Дрейк Херик, както той без съмнение вече беше забравил нея. Нямаше да мисли за нищо друго, освен за откриването на игралния дом.

Калиста Ралей рядко правеше това, което трябва да направи, по-скоро имаше навика да прави това, което може.

— Аз… Аз… Така мисля.

Лицето му стана безизразно.

— Точно от това се страхувах. Калиста, Куотърмейн току-що се върна от дома на Херик. Отишъл е там, заедно със съдиите, след като го предупредих да търси печатарската преса, с която се печатат „Писмата на Джуниъс“.

Калиста прехапа устни.

— И? Откриха ли нещо?

— Нищо.

Калиста въздъхна с облекчение. Хенри я наблюдаваше мрачно.

— Но, дете, не разбираш ли какво означава това? Дрейк Херик е най-хитрият, най-решителния човек, когото някога съм срещал. И е мой смъртен враг. Няма да се спре пред нищо, докато не ме унищожи. Той никога няма да се ожени за дъщерята на противника си, каквото и дати говори. Ако има възможност, ще те използва и после ще те захвърли като непотребна вещ.

Той само изказа с думи най-големите страхове на Калиста, но тя въпреки това се опита да защити Дрейк:

— Имаше възможност да го направи, но не го стори.

Хенри въздъхна. На лицето му се изписа силна болка и той се хвана за сърцето. Калиста скочи, но той й махна с ръка да го остави. Пое си няколко пъти дълбоко въздух и лицето му постепенно се отпусна.

— Ходил ли си скоро на лекар?

— Бях прекалено зает. Това са само признаци на умора. Винаги изчезват бързо. А сега, той опита ли се… ъъ… да те познае напълно?

Калиста се изчерви, но не сведе глава.

— Не е опитал нищо, което аз да не съм му позволила. Може би ти не ме оценяваш по достойнство. Трудно ти е да повярваш, че той ме иска заради това, което представлявам, а не защото съм твоя дъщеря.

— Това, което иска Дрейк, не е толкова важно както, подозирам, това, от което има нужда. Той е точно като баща си. За него най-важни са действията.

Калиста се обърна към огъня. Не виждаше нищо пред себе си. Ти мислиш, аз действам, така й беше казал. Хенри беше прав. Трябваше да прогони това глупаво чувство. Това беше безумие.

Някои от най-големите постижения на човечеството в началото са изглеждали безумни.

— Не си ли си мислил, че ако спреш да го преследваш, той може също да те остави на мира?

— Не аз започнах всичко това.

При тези му думи Калиста се обърна и го погледна.

Той поне благоволи да се изчерви.

— Поне не и откак се е върнал в Англия. — Той се изправи и хвана ръцете й. — Скъпа моя Калиста, може и да не ми вярваш, но се страхувам за теб, не за себе си. Ако можех да повярвам, че Дрейк Херик наистина те обича и ще се държи добре с теб, нямаше да протестирам. Но, моля те, не забравяй, че той е живял труден живот и опитът го е направил суров.