Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Адолф Хасе, Джовани Самартини, Николо Пичини и Йозеф Мисливечек бяха дошли поотделно, но граф Фирмиан нареди на камерхера да ги въведе заедно. И четиримата изглеждаха смутени: защо ли ги бяха извикали по едно и също време? В момента, когато получаваше поканата, всеки от тях си помисли, че ще му предложат нова поръчка за Миланската опера, но сега те очакваха нещо коварно.
Когато музикантите му се поклониха, граф Фирмиан си помисли, че в Италия не е имало по-обаятелен композитор от Хасе, който и сега, вече седемдесетгодишен, продължаваше да бъде привлекателен и се запита доколко това е допринесло за успеха на Хасе, защото италианците бяха големи почитатели на физическата красота.
Самартини, връстник на Хасе, сякаш се беше смалил от последната им среща преди няколко месеца. И все пак този композитор имаше твърде голямо влияние, за да бъде пренебрегнат. Учител на Глук, той се ползуваше с най-голям авторитет в Милано, неговите опери и симфонии се изпълняваха навсякъде.
В момента обаче четиридесет и две годишният Пичини беше най-прочутият композитор в Италия. Дребен, слаб, с необикновено дълъг нос и остра брадичка, с уморено, сериозно изражение на бледото си лице, той не можеше да стои на мястото си спокойно в очакване думите на графа.
Ала Мисливечек, чехът, беше най-неспокоен. Тридесет и три годишен, той бе най-малко известен. Отбелязаните успехи във Флоренция и Болоня нямаха особено значение за Милано.
Донесоха вино, а за Мисливечек и кафе. Пичини наруши изведнъж тягостната тишина, като похвали най-новата опера на Хасе, „Деметрио“, която за съжаление нямал възможност да види.
Хасе въздъхна:
— Навярно последната ми опера. Не беше успешна.
— Как последна! — възкликна Пичини. — Това би било твърде голяма загуба.
Хасе сякаш не му повярва, но не отвърна нищо.
Граф Фирмиан изведнъж рече:
— Моцартови също ще дойдат.
Пичини изпита желание да избяга, Самартини се изненада, Мисливечек бе обзет от смут, а Хасе запита:
— Бащата и синът ли?
— Естествено. Нима някога са се делили един от друг?
— Обикновено никога, ваше превъзходителство, навярно смятате да възложите на младия Моцарт следващото либрето.
— Мислите ли, че си струва?
— Аз не съм импресарио, ваше превъзходителство.
— Но го похвалихте пред принц Кауниц, нали?
— Както ви е известно, ваше превъзходителство.
Граф Фирмиан се развесели. Този музикант не се лъжеше лесно. За да достигне сегашната си слава, Хасе като много други композитори в Италия дължеше определен дял и на интригите. Понякога, мислеше си генерал-губернаторът, преуспелите музиканти могат да се окажат по-добри управници от хабсбургите. Но такава мисъл не можеше да се лансира пред Мария Терезия. Той попита Хасе:
— Смятате ли, че „Мнимата наивница“ подхожда за оперна сцена?
— Никой не може да каже това със сигурност. Не е възможно да се твърди подобно нещо, докато не се направи постановка.
— Маестро Пичини, вашите опери ги поставяше Афлиджо.
— Не съм виновен за това, ваше превъзходителство. Нямах нищо общо с плановете му.
— Смятате ли, че операта на момчето става за театрална сцена?
— Как мога да кажа, ваше превъзходителство? Както и да отговоря, ще изпадна в голямо затруднение.
Самартини додаде:
— Баща му ми прати партитурите на няколко симфонии, които момчето имало любезността да ми посвети. Добре са изградени. Правят прекрасно впечатление, написани са с вкус и прецизност.
Граф Фирмиан добави:
— Когато Волфганг бе шестгодишен, слушах негово изпълнение на клавесин. Незабравимо изпълнение.
Леополд беше свикнал с изненадите и се гордееше, че рядко изгубва присъствие на духа, но когато видя толкова композитори, събрани заедно, занемя. Предполагаше, че граф Фирмиан е приятел, на когото може да се разчита, ала сега реши да бъде по-предпазлив. Волфганг обаче много се зарадва, като видя Хасе, изтича към него и забрави, че първо трябва да се поклони на граф Фирмиан.
Леополд почна да извинява Волфганг, ала графът махна великодушно с ръка: