Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Шегуваш се, татко.
— Негова светлост те назначи за трети концертмайстор.
— Без заплата, разбира се обади се мама, както плачеше, стресната от втората новина.
— Само докато отсъствува. Като се върне от Италия и почне да изпълнява задълженията на концертмайстор, ще получава заплата.
— Каква заплата? — попита Волфганг.
— Не беше уточнено, но възнаграждението обикновено възлиза на сто и петдесет гулдена. Негова светлост иска да те задържи в Залцбург.
— Но, татко, нали една от причините, поради които настояваше да вървим в Италия, беше да потърсим нови възможности. Казвал си го много пъти.
— Обаче; само вкъщи. Не е необходимо негова светлост да знае всичко.
Мама рече.
— Той го знае. Знае и това, че ще се завърнете, както винаги досега.
— В това можеш да бъдеш сигурна и ти — каза нежно татко.
Сбогуването бе крайно болезнено за Волфганг. Добре че татко заръча на мама и Нанерл да не слизат долу да ги изпращат — опасяваше се, че ще има толкова сълзи, щото няма да могат да заминат. Татко му каза да се владее, нали е мъж.
Но още докато вървеше след баща си към дилижанса, който ги чакаше, му домъчня за мама, застанала на средния прозорец на дневната. Но Нанерл обаче, привидно безразлична към тяхното заминаване, сякаш й беше приятно, че ще остане, не се виждаше никаква. В миг го обхвана ужас: тя нехае, радва се, че той заминава. После я видя да му маха отчаяно. Но защо сестра му стоеше на страничния прозорец? В следния миг се досети — защото Нанерл иска да бъде по-близо. Русата й коса бе потъмняла през последните години, сега Нанерл приличаше повече на мама, тя, обичната му сестра.
Мама отвори прозореца, макар че беше декември и много студено: надвеси се от него и помоли:
— Пратете ми целувка!
Татко изпълни молбата и извика:
— Хиляди, хиляди целувки! — Но изглеждаше тъжен.
Въпреки забраната на баща си Волфганг внезапно се втурна към къщи и целуна мама, после Нанерл, която навярно се боеше да не я пропуснат: той каза на мама:
— Не можех да се задоволя само с въздушна целувка.
26
Първата нощ далеч от къщи бе изпълнена с тъга. Затова Леополд, като писа на мама, накара Волфганг също да й пише. Волфганг написа:
„Скъпа мамо,
Сърцето ми ликува, защото пътуването е толкова вълнуващо, в дилижанса е удобно и нашият кочияш е забележителен — когато пътят позволява, препуска като вихър. Татко ще ти съобщи за подробностите на пътуването — аз ти пиша с единствената цел да знаеш, че оставам твой верен и любящ син.