Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Дон Фернандо забеляза, че Леополд се намръщи, затова рече:
— Амадео може да композира ариите с оглед на самите им изпълнители. Всички правят това.
— Така постъпи той във Виена. Но какво означава тази „намеса отгоре“?
— О, да кажем, от страна на императрицата, ерцхерцога. Генерал-губернатора.
— Надявах се, че тук ще имаме по-добра закрила.
— Вие я имате, приятелю. Не се безпокойте. Хасе е на ваша страна, Самартини и дори Мисливечек казаха добри думи за Амадео. Тръгнете за Болоня, Флоренция, Рим и Неапол, както сте намислили, а аз ще бдя над вашите интереси тук. — Като каза това, дон Фернандо връчи на Леополд препоръчителни писма от графа до градовете, които щяха да посетят. — Адресирани са до най-бележити и влиятелни хора в Италия. Ще ви бъдат от голяма полза.
Леополд прегърна горещо иконома и дон Фернандо му отвърна с взаимност, но добави с неочаквана нотка на съжаление:
— Има обаче още две условия.
— Какви условия?
— Ще трябва да получите съгласието на вашия архиепископ.
— О! — Леополд въздъхна с облекчение. — Няма да бъде трудно. Той ще се почувствува поласкан. Предшественикът на Шратенбах е чичо на граф Фирмиан. При него бях по-рано на работа.
— Второто условие е, че операта трябва да бъде италианска. Ако не отговаря на това условие, цялата глутница ще се нахвърли върху нея като на мърша. Никакъв указ не може да накара италианската публика да одобри опера, ако тази опера не е в обичайния стил.
— Скъпи приятелю, нима смятате, че бих поел такъв риск?
Този път дон Фернандо прегърна Леополд и възкликна:
— Разбира се, че вярвам във вас! А това е за теб, Амадео. — И връчи на Волфганг прощален дар от графа — златна кутийка за енфие, а в нея — двадесет цехини.
Волфганг не следеше разговора. Твърдото му убеждение, че само след няколко месеца ще започне да пише опера, му вдъхна толкова музикални идеи, че ги беше запомнил, за да ги използува в операта.
На път за Парма, когато спряха в Лоди да пренощуват, Волфганг завърши струнния квартет, който съчиняваше по време на пътуването. Лоди, разположен на двата бряга на река Ада, бе пълен с ренесансови паметници, поставени на великолепния катедрален площад, но Волфганг сега се вълнуваше само от музиката, която композираше — за пръв път пишеше струнен квартет. Татко смъмри момчето, задето го бе събудило — Волфганг стана посред нощ да завърши квартета. И така, от този миг насетне Волфганг имаше навика да запаметява музикалните си мисли, където и да се намираше — в леглото, в дилижанса или в седията, дори по време на концерт, ако не свиреше сам той, — и после ги записваше. Тази способност засилваше вярата в собствените му възможности и го радваше толкова, че се превърна в своеобразна игра. И в повечето случаи запомняше темата или пасажа задълго.
В Парма ги покани на обед Лукреция Агуари — най-прочутото сопрано на Италия. Хасе, пред когото бе пяла, изтъкваше в писмото си до нея, че ще сметне за голяма чест, ако тя пее пред Моцартови; изразяваше надежда певицата да вземе участие в операта на Волфганг — сигурна гаранция за успеха на творбата.
Волфганг гореше от любопитство да види как изглежда „Ла бастардела“26 наричана така, понеже беше извънбрачно дете на някакъв благородник. Предполагаше, че като „дете на любовта“ тя ще е по-привлекателна и с по-скандална външност от другите сопрани, които познава. И се разочарова, когато видя, че певицата не е хубава, че куцаше и бе вече омъжена.
Но щом Агуари запя, той забрави всичко друго. Седеше омагьосан: долният регистър на гласа й беше плътен и дълбок като на орган, а височините — чисти, непринудени и безупречни Почувствува се на деветото небе, когато тя се съгласи да изпее неговите арии.
И докато Агуари ги пееше, Волфганг престана да гледа на нея като на жена, тя се превърна в инструмент. Искаше да слуша спокойно и безстрастно, а замираше от възторг. Интонирането й беше съвсем правилно, изпълнението — безупречно, гласът й звучеше ту прочувствено и нежно, ту гордо и величествено.
Дълго след това Волфганг продължи да се вълнува и писа на Нанерл: „Слушахме «Незаконнородената», възхитителна е. Притежава несравним глас, най-гъвкавите гласни струни, които съм чувал, и фантастичен обхват. Ето кои тонове и пасажи изпълни тя в мое присъствие…“
И той ги написа на сестра си, за да разбере тя по-добре какво има предвид.
Колкото по-често Волфганг си спомняше за великолепния глас на певицата, толкова по-силно жадуваше да композира за нея. Сега бяха в Болоня и татко му разказваше, че този град в долината на По има най-добрата музикална академия на света, а в ушите на Волфганг отново звучаха височините на певицата. Леополд бе радостно възбуден, защото фелдмаршал Палавичини, до когото имаха препоръчително писмо от граф Фирмиан, им разреши веднага аудиенция.
26
„Незаконнородената“ (ит.). — Б.пр.