Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Бог да ви благослови за това решение, ваше превъзходителство.
— Постарайте се работата да бъде на висота.
Волфганг понечи да каже, че работата му е винаги на висота, но Леополд го изпревари с думите:
— Ще се постараем, ваше превъзходителство.
— Добре. Какво искахте да кажете, Волфганг? — запита граф Фирмиан.
— Че това ще е рядък и забележителен случай за мен, ваше превъзходителство.
— Не се ли боите?
— От какво, ваше превъзходителство? Ще се въоръжа с подходящо за задачата вдъхновение.
Като видя, че граф Фирмиан се засмя, вместо да се разсърди, Леополд предложи:
— Ваше превъзходителство, Волфганг може да бъде прекрасен пръв диригент или концертмайстор. Той е вече трети концертмайстор в Залцбург.
Граф Фирмиан си помисли, „Каква шега, един шестнадесетгодишен владетел с четиринадесетгодишен капелмайстор!“
— Ваше превъзходителство, той не отстъпва на никой музикант, дори два пъти по-възрастен от нето.
— Интересна мисъл. Главният ми иконом ще се погрижи за уреждането на концерта. — С това графът намекна, че аудиенцията е завършила.
Самартини поздрави Леополд за успеха на сина му, после го поздравиха Мисливечек и Пичини, но той беше сигурен, че изпитват досада, че от този миг Пичини вече мрази Волфганг. Ала къде беше Хасе?
Хасе слизаше по красивите мраморни стълби с Волфганг и говореха за любимото ястие на момчето — кнедли с кисело зеле. Когато Леополд се изравни с тях, Хасе тъкмо казваше, че в скоро време ще покани Волфганг на истински немски обед — обилен и вкусен.
Леополд рече.
— Сърдечно благодарим за поканата ви, маестро, но Волфганг навярно няма да разполага с достатъчно свободно време: трябва да се готви много усилено за предстоящия концерт.
— Твърде строго държите сина си, това може да му навреди.
— Досега навредило ли му е?
— Не, но то не означава, че е застрахован от подобна опасност.
— Волфганг се нуждае от ръководство. Още е съвсем млад.
— На години, да.
— При това сам желае да го ръководя. Нали, Волфганг?
Отегчен от непреклонността на баща си, Волфганг изпита желание да извика „Не!“. Но в очите на татко блестяха сълзи, а той не можеше да устои на сълзите. Дано само маестро Хасе не е забелязал. Хвана татко и господин Хасе за ръка и попита:
— Как мислите, графът ще ми даде ли поръчката?
При тези думи Леополд си спомни за влиянието на Хасе и каза, отново сдържан:
— Сигурен съм, че господин Хасе знае това по-добре от нас. — Никой не може да каже Рано е още. Трябва да се угоди на мнозина.
Леополд рече:
— Мисля все пак, че угодихме поне на негово превъзходителство.
— Възможно е — съгласи се Хасе. — Той е човек с вкус.
28
На приема в двореца на Фирмиан в чест на принцеса Моденска и баща й присъствуваха сто и петдесет изтъкнати милански благородници. Програмата на Волфганг включваше музика от него и Самартини, любимия композитор на миланчани. По молба на граф Фирмиан изпълни и четирите арии, написани по време на аудиенцията. Моденският дук шумно ръкопляскаше, а принцесата каза: „Музиката му е доста приятна, той е истински виртуоз“, а после много от благородниците извикаха: „Браво, Амадео!“
Скоро след това Волфганг получи поръчката — да напише музика към първата драма, предвидена за следващия оперен сезон в Милано. Уговорката стана между Леополд и иконома на графа, дон Фернандо Джермани. Волфганг трябваше да получи сто цехини след представянето на партитурата и безплатно жилище, докато композира операта и се водят репетициите. Либретото щял да избере граф Фирмиан, той още не бил се спрял на нищо, но имал слабост към внушителната опера-сериа.
— Не е необходимо да бързате — поясни дон Фернандо. Този любезен и приятен кореняк миланчанин, женен за заможна виенчанка, говореше немски като роден език, поддържаше важни делови връзки с Виена и можеше да оказва на генерал-губернатора най-различни услуги. — Господин Леополдо, тъй като вие и Амадео ще бъдете на турне из Италия, когато ще се определи либретото, ще ви го пратим, където и да се намирате. Другите условия на договора са обичайни.
Дон Фернандо връчи договора на Леополд и той прочете: „Двете страни се договарят също така маестро Амадео Волфганго Моцарт да представи всички речитативи до октомври 1770 година и да бъде отново в Милано през ноември, за да напише ариите и да присъствува на всички репетиции, определени от театъра. Възможно е постановката да отпадне поради репертоарни промени, както и поради намеса отгоре. Да пази бог.“