Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Татко ликуваше от това преклонение. Писа на мама, че портретът е великолепен, че на него Волфганг изглежда много хубав — прилича на нея.
Волфганг обаче смяташе възхвалите за прекалени. Не беше направил нищо по-различно от досега. Когато го назначиха за капелмайстор на Веронската филхармонична академия, прие това като нещо неизбежно.
Успехите му продължиха в Мантуа и Кремона, ала в Милано, първата им по-съществена цел, ги очакваше неприятна новина. Граф Фирмиан, генерал-губернатор на Ломбардия и върховен представител на Мария Терезия, при това стар приятел и покровител, не можеше да ги приеме веднага, но уведомиха Леополд, че след седмица-две е възможна аудиенция. Оставаше само да се чака и Леополд опита да посмекчи разочарованието си, като отиде на опера.
Волфганг се радваше, че ще останат известно време в Милано, защото възможността да види тук повече опери го изпълваше с радост. Обзет от непреодолимо желание да изрази чувствата си имаше толкова впечатления, написа дълго писмо на Нанерл. Беше 26 януари, навечерието на четиринадесетия му рожден ден, и той искаше да отбележи по някакъв начин това събитие.
„Мила моя сестричке.
Свърши немската клоунада и започна италианската. Защото сега слушаме само опери. И все пак дори в «Руджиеро», която има грамаден успех във Верона, някои от певците са истинско нещастие. В тази опера участвува една баронеса с поносим глас и хубава фигура, но тя пее ужасно фалшиво. Първият солист, един кастрат той пее малко по маниера на Манцуоли, притежава хубав и мощен глас, но пък е твърде стар. Изглежда към петдесет и пет годишен. Примадоната има чудесен глас, ала в театъра така много се шушука, че нищо не можеш да чуеш от изпълнението й.
В Мантуа дават прекрасна опера, «Деметрио», от нашия приятел Хасе, но и там пеенето често не струва. Примадоната пее добре, ала много тихо. Втората солистка прилича по външност на гренадир и съответно на това има силен глас, но повечето време пее, като че ли е сърдита. Кастратът пее лирично, обаче взема с голямо напрежение високите тонове. Вторият солист е много стар и не ми харесва. Тенорът е по-добър, но той пък пее с усилие, както повечето италиански тенори.
Първият балетист е добър, прима балерината също, и по всеобщо мнение хубавичка, но седях твърде далеч от сцената, за да потвърдя това. Има и един гротесков герой, който прави интересни скокове по сцената и се оригва, когато я напуска.
Пичини ще пише нова опера и се намира тук, навярно ще се срещнем с него. Макар че е неаполитанец, радва се на голяма почит в Милано Но колкото и да се старае, музиката му си остава гръмка и своеобразна.
От другите новини заслужава да отбележа само една: Гелерт, лайпцигският поет, почина наскоро и вече не пише стихове.
Аз се чувствувам добре и съм си същият палячо. Целувам ръцете на мама хиляди пъти, а тебе — сто пъти по бузката. Адио.