Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Волфганг попита:
— Какво има, татко?
И кочияшът на свой ред:
— Как мислите, господин Моцарт? Там горе има много сняг. — Облечен с кожена шуба, той беше блед и напрегнат.
„Може да стана причина за смъртта на всички ни“ — помисли си Леополд, но да се върнат назад, бе още по-лошо.
Едва излязоха от теснината и тутакси след това снежна лавина се свлече с грохот и затрупа пътя. Но нямаше време да се порадват на отърваването си, защото сега пътуваха по заледен планински път с дълбока пропаст от едната страна и стръмна, отвесна скална стена от другата, така че не можеха да обърнат назад, дори да желаеха. Конете се хлъзгаха по леда и в един ужасен миг на Леополд се стори, че политат в долината под тях. Каретата изведнъж силно се разтърси и това изтръгна Волфганг от музикалната му унесеност; той извика от страх и Леополд закри очите му, за да не види детето страшната катастрофа, после го погали.
Дълго след като кочияшът бе успял да задържи конете, Леополд чувствуваше виене на свят и ревматизмът в раменете пак се обади, а Волфганг така стискаше ръце, че кокалчетата му побеляха.
Леополд се питаше дали не е остарял — така обичаше да пътува досега. Винаги, когато напускаха Залцбург, прекосяваха планини. Но те никога не са били толкова много, толкова безкрайни и толкова опасни. Пишеше до вкъщи при всяка възможност и това бе известна утеха.
На Коледа 1769 година, две седмици след като напуснаха Залцбург, пристигнаха в Роверето, малък град в Северна Италия. Тук нямаше сняг и лед и възвишенията бяха само средно големи хълмове. Леополд веднага се упъти към най-известната черква да благодари на бога за благополучното пристигане и тогава срещна един стар приятел.
Барон Кристиани се зарадва, като го видя. Той пазеше най-мили спомени за дните, когато бе ученик на Леополд по цигулка в Залцбург. Знаеше, че сега Волфганг Моцарт е тръгнал на турне из Италия. Каза на бащата:
— Господин Леополдо, за нас ще бъде удоволствие да чуем вашето чудо на природата.
Леополд, да не остане по-назад — защото баронът, бивш папски наместник в Залцбург, сега управляваше Роверето от името на Мария Терезия, — отговори пламенно:
— За нас ще бъде удоволствие да изнесем концерт пред ваше превъзходителство.
Това ласкателство, изречено от бащата, още смущаваше Волфганг, когато на следната вечер свири пред барон Кристиани и най-изтъкнатите граждани на Роверето. Барон Кристиани извика: „Това момче е чудо на природата!“ Гостите му възкликнаха: „Браво, Моцарт!“, а татко отвърна: „Вие всички сте simpatici23 нещо присъщо за тази велика страна“, но Волфганг помнеше как татко мразеше Лоли и другите италианци, покровителствувани от Шратенбах.
Баронът обаче изглеждаше искрен. Изтъкна, че не може да плати на Моцартови, защото са негови гости и такава постъпка би била обидна, но че ако Волфганг свири в неговата църква, това щяло да помогне за спасението на душите им. Той толкова настояваше, че Волфганг почти му повярва и разбра, че татко също е съгласен.
Органовият рецитал бе отреден само за благородниците и музикантите от Роверето, но докато Волфганг пътуваше към църквата в седията24 на барон Кристиани, наобиколи го тълпа, която растеше с всяка стъпка на конете. Хора се стичаха отвсякъде. Монахини хвърляха цветя в краката му. Майки издигаха бебетата си високо, за да го видят и да ги осени вълшебството му. Когато достигна църквата, имаше чувството, че всеки от Роверето е дошъл да го чуе. Тълпата бе станала толкова голяма, че момчето трябваше да влезе от задния вход и едри, здрави свещеници му разчистиха пътя до органа. Все пак когато засвири, в претъпканата черква настъпи пълно мълчание. Мнозина слушаха със затворени очи и затаен дъх. Ала веднага щом свърши, отекнаха екзалтирани викове:
— Браво, Моцарт! O benedetto! O Dio!25
Във Верона го поканиха да свири във Филхармоничната академия. Това бе голяма чест. Никой по-млад от двадесет и една години не беше свирил досега в това прочуто учебно заведение и много преподаватели по музика дойдоха да го чуят. Изпълни на прима виста един концерт за клавесин неизвестни нему сонати и композира финал към тема, дадена му от професор по хармония.
Пиетро Мантова, професорът по хармония, заяви:
— Господин Амадео Волфганго Моцарт е голямо чудо за Верона — второто след Катуп. Единствено Данте би могъл да го възхвали достойно.
Двама веронски поети разбраха намека и му посветиха блестяща ода и сонет. Позира за прекрасен портрет с маслени бои: както стои до клавесина с една от композициите си на пюпитъра, облечен в любимия си аленочервен жакет, с леко напудрени светли коси.
23
Симпатични (ит.). — Б.пр.
24
Седия — италиански вид портшез. — Б.пр.
25
О, благословени! О, господи! (ит.) — Б.пр.