Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Преобърнатият трон бе изправен. Алая покани с жест майка си да се върне на своето място и рече:

— Моля всички да не забравят за смъртта на този жрец-предател. Който ме заплаши, умира.

После се обърна към ал-Фали с думите:

— Много ти благодаря, наиб.

— Благодарности за грешката — промърмори ал-Фали и погледна към Джесика: — Бяхте права. Гневът ми премахна човек, който трябваше да проговори.

Джесика му пошепна:

— Федейкине, запомни тези двама царедворци и жената с шарената рокля. Искам да бъдат задържани и разпитани.

— Ще бъде сторено — отвърна той.

— Ако се измъкнем живи оттук — добави Джесика. — Хайде, нека се върнем и доизиграем ролите си.

— Както наредите, милостива госпожо.

Двамата приближиха към подиума и Джесика се изкачи по стъпалата, за да заеме мястото си до Алая, а ал-Фали остана долу, където бе определеното за тъжители място.

— Да започваме — каза Алая.

— Само още минута, дъще — обади се Джесика, след което вдигна ръкава си и показа дупката с мушнат в нея пръст. — Атаката бе предназначена за мен. Съвсем малко и сачмата щеше да ме удари, въпреки дръпването ми встрани. Погледнете всички — тя посочи надолу. — Пистолета го няма. Кой го взе?

Не последва никакъв отговор.

— Може би си струва да бъде потърсен — добави Джесика.

— Що за глупости! — възкликна Алая. — Аз…

Джесика се полуизвърна към дъщеря си и махна с лявата си ръка.

— Някой от тези долу го е прибрал. Не те ли е страх, че…

— Взе го една от моите лични стражи! — поясни Алая.

— Тогава нека тя ми донесе оръжието.

— Вече не е тук.

— Твърде удобно — отбеляза Джесика.

— Какво искаш да кажеш? — попита Алая.

Светата майка мрачно се усмихна и отговори:

— Казвам, че двама от твоите приближени получиха заповед да спасят предателя жрец. Предупредих ги, че ще умрат, ако той не оживее. И те наистина ще умрат.

— Забранявам!

Джесика пренебрежително сви рамене.

— Пред нас е застанал един смел федейкин — настоя Алая, посочвайки ал-Фали. — Другото може да почака.

— Може да чака и безкрайно — отвърна Джесика на езика чакобза. Думите й съдържаха подчертана язвителност, от която дъщеря й трябваше ясно да разбере, че никакъв неразрешен въпрос яли спор не би могъл да спре смъртната присъда.

— Ще видим! — тръсна глава Алая и се обърна към федейкина. — Защо си тук, Гадеан ал-Фали?

— За да видя майката на Муад’Диб — отговори наибът. — Онова, което е останало от федейкините — групичката смъртни братя, която служеше на нейния син — събра жалките си средства, за да заплати преминаването ми покрай сребролюбивите вардияни, предпазващи атреидите от действителността на Аракис.

— Ако федейкините имат нужда от нещо — възрази Алая, — трябва само да…

— Той е дошъл, за да види мен — прекъсна я Джесика. — Федейкине, от какво най-много се нуждаеш?

— Тук аз говоря от името на атреидите! — настоя дъщеря й. — Какво…

— Замълчи, ужасяващо изчадие! — рязко я прекъсна Джесика. — Дъще, ти се опита да организираш моето убийство! Казвам го пред тия хора, нека знаят. Но не можеш да направиш същото за всички присъстващи тук, за да замлъкнат и те, както стана с жреца. Да, ударът на наиба почти го уби, но той все пак можеше да бъде спасен. За да го разпитат! Сега няма от какво да се безпокоиш. Колкото и да ни убеждаваш в обратното, грехът е отчетливо изписан в твоите действия!