![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Джесика огледа трубадура, докато адвокатът продължаваше да говори монотонно и с фалшиво съчувствие, а гласът му преливаше от противно поднесена нравственост. Човекът от Кадеш беше висок почти два метра. В очите му, очевидно свикнали да заглеждат хубавите жени, прозираше жив и интелигентен ум, както и чувство за хумор. Златистата му коса падаше до раменете, каквато бе модата на неговата планета; от широките му гърди и добре оформеното елегантно тяло струеше мъжка сила, която сивата роба на поклонник не можеше да скрие. Той бе представен с името Тагир Мохандис и беше потомък на род от пътуващи инженери, горд със своите предшественици и доволен от самия себе си.
най-сетне Алая прекрати пледоарията с махване на ръка и обяви, без да се обръща:
— Лейди Джесика ще произнесе първата присъда в чест на нейното завръщане при нас.
— Благодаря ти, дъще — рече Джесика, като демонстрира действителното си старшинство пред всички присъстващи. Дъще! Нима Тагир Мохандис бе брънка от веригата на техния план? Или пък беше просто невинен будала? Тя веднага съобрази, че поисканата от нея присъда по това дело бе началото на подготвена атака. Всичко изглеждаше напълно в стила на Алая.
— Бива ли те на инструмента? — попита Джесика, посочвайки деветструнния балисет на рамото на трубадура.
— Точно толкова, колкото и Гърни Халик! — отвърна с висок глас Тагир Мохандис, за да го чуят всички в залата, а думите му предизвикаха интерес и раздвижване сред присъстващите.
— Явно е, че търсиш пари за път — продължи Джесика. — Къде ще отидеш с тези пари?
— На Салуса Секундус, в двора на Фарад’н — отговори Мохандис. — Чувал съм, че дава подслон на трубадури и музиканти, помага на различните изкуства и се стреми да съживи културния живот.
Джесика умишлено не погледна към Алая. Разбира се, тя добре бе знаела какво ще поиска Мохандис. Усети, че й е приятно разиграването на второстепенни сценки. Дали наистина са мислили, че няма да може да посрещне подобна атака?
— Ще посвириш ли в замяна на своето заминаване? — предложи Джесика. — Моите условия са условията на една от свободните. Ако музиката ти ми хареса, мога да те задържа тук, за да облекчаваш собствените ми грижи; ако пък подразни слуха ми, ще те изпратя в пустинята, та да поработиш за парите за своето пътуване. Ако преценя, че свириш като за пред Фарад’н, за когото се говори, че е враг на атреидите, ще те проводя при него с дар от мен. Е, Тагир Мохандис, ще те чуем ли при тези условия?
Той отметна назад глава и избухна в гръмогласен смях. Русата му коса сякаш лумна, когато свали от рамото си балисета, за да го настрои сръчно в знак, че приема нейното предизвикателство.
Тълпата в залата понечи да се приближи, но стражите и придворните не пуснаха други, освен вече присъстващите.
Мохандис извлече първия тон от струните, като задържаше ниския басов звук на страничните корди, за да привлече вниманието към техния завладяващ трепет. После, извисявайки мек теноров глас, запя с явна импровизация на текста, но всичко бе поднесено така изкусно, че очарова Джесика, още преди тя да обърне внимание на думите:
— Стига! — почти изпищя Алая, като рязко се надигна от трона. — Ще наредя да ти…
— Алая! — прекъсна я Джесика достатъчно високо, за да не предизвика пряк сблъсък, но все пак да привлече вниманието на всички в залата. Този път Гласът бе използван от голям майстор; присъстващите до един разпознаха призивната мощ, което бе и целта на направената демонстрация. Алая просто потъна обратно на мястото си, а Джесика не забеляза и най-незначителен признак на смущение или неудобство.
Значи и това е било предвидено — помисли тя. — Да, много интересно.
— Присъдата по първия казус е моя — напомни светата майка.
— Чудесно — едва-едва се чу гласът на Алая.
— Според мен подаръкът е достоен за Фарад’н. Езикът му реже като кристален нож. Кръвопускането, което може да причини такъв език, ще бъде здравословно и за нашия двор, макар да предпочитам той да окаже помощ на династията Корино.