Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Колко съблазнителна е представата за спокойния живот — бе промъкналата се за миг в съзнанието й мисъл.

С всяко ново впечатление от обкръжението на Алая съгласието на Джесика с думите, които достигаха до нея като изречени от този сляп Проповедник, неизменно нарастваше. Да, Пол би могъл да произнесе такива думи при сегашната гледка на оставеното от него царство. Светата майка се запита също така, какво ли бе открил Гърни при контрабандистите.

Сега тя си даде сметка, че нейната първоначална реакция към видяното в Аракийн е била правилна. При това първо преминаване през града с Джавид вниманието й бе привлечено от армираните отражателни прегради около жилищата, от старателно охраняваните пътеки и алеи, внимателните пазачи на всеки завой, а така също и от дебелите стени с указателни знаци за дълбоки подземия, лесно откриваеми по масивните им фундаменти. Аракийн се бе превърнал в глухо, неблаговидно и затворено място, парадиращо безразсъдно и самодоволно с грубите си очертания.

Малката странична врата на преддверието внезапно се отвори. Авангардът от жрици-амазонки се изсипа в помещението също като щит пред Алая, високомерна и крачеща напред с подчертано ясно съзнание за собствената си действителна и ужасяваща власт. Лицето й бе спокойно и тя с нищо не издаде чувствата си, когато срещна погледа на своята майка и го издържа докрай. Въпреки това и двете много добре разбираха, че битката е започната. По нареждане на Джавид гигантските двери на Голямата зала се отвориха с движение, което, без да остави място за никакво съмнение, свидетелстваше за наличието на огромна скрита енергия.