![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
— Милостиви госпожи! — извика чиновникът. — Недейте слуша думите на този човек! Той идва с фалшиво…
Докато наблюдаваше бързото движение на жреца към тях, Джесика улови с крайчеца на окото си Алая, даваща знак на стария боен език на атреидите: „Сега“! Светата майка не можа да схване към кого бе отправен сигналът, но реагира инстинктивно, като се наклони рязко вляво, повличайки трона и всичко останало. При падането тя успя да се измъкне изпод съборения трон и докато се изправяше на краката си, чу рядкото изплющяват на маула-пистолета… после още веднъж. Следвайки посоката на своето движение внезапно усети дръпване в десния си ръкав и почти се хвърли към тълпата от просители и царедворци, събрани под подиума. Вече бе забелязала, че Алая изобщо не помръдна от мястото си.
Джесика спря, заобиколена от присъстващите.
Гадеан ал-Фали се бе отдръпнал към другия край на подиума, но влезлият с него застъпник не бе напуснал първоначалното си място.
Всичко беше станало с бързината на нападение от засада, но присъстващите в залата видяха как специално подготвените рефлекси успяха да помогнат на изненаданата. Алая и застъпникът стояха като замръзнали по местата си.
Някакво безредие в средата на залата привлече вниманието на Джесика; със сила тя си проправи път през тълпата и забеляза четирима молители, които държаха служителя от жреческото съсловие. Черната кърпа, знак на молба за прекъсване, лежеше недалеч от краката му, а в нейните гънки сега явно се виждаше маула-пистолет.
Ал-Фали си проби път покрай Джесика и погледна пистолета, а след това и жреца. Свободният изкрещя гневно и нанесе откъм пояса си удара ачаг с изпънати, сякаш сковани пръсти на лявата си ръка. Жрецът бе ударен в гърлото и се сгромоляса със сподавено хъркане. Без да погледне към мъжа, когото бе убил, старият наиб обърна изкривеното си от гняв лице към подиума.
— Далалил аннубууа! — извика той и допря челото си с длани, които веднага свали. — Кадис ас-Салаф не е човекът, който, ще ме принуди да млъкна! Ако аз не убия онези, които всячески пречат, други ще ги убият!
Мисли, че той е бил мишената — досети се Джесика.
Погледна към ръкава си и пъхна пръст в дупката с ясни очертания от сачмата на маула-пистолет. Отровна, несъмнено.
Молителите се бяха отдръпнали от тялото на служителя. Самият той се гърчеше на пода със смазан ларинкс. Джесика махна към двама изумени царедворци, застанали отляво, и каза:
— Искам го жив за разпит. Ако умре, вие ще го последвате!
И тъй като те се колебаеха с вперени в подиума погледи, тя си послужи с Гласа:
— По-живо!
Двамината се размърдаха.
Джесика си проправи път през множеството и побутна ал-Фали с думите:
— Глупав си, наибе! Аз бях целта, не ти.
Неколцина от околните я чуха. Замълчаха стъписали, а Гадеан ал-Фали погледна към подиума, където единият трон бе обърнат, а Алая не бе помръднала от другия. И за най-големия наивник вече бе напълно разбираемо изражението му, след като реално бе осъзнал станалото преди малко.
— Федейкине — рече Джесика, за да му припомни някогашната служба на нейното семейство, — ние, съсухрените от вятъра, знаем как да застанем гърбом един към друг.
— Госпожо, можете да разчитате на мен — отвърна той, доловил незабавно смисъла на думите й.
Някакво изхлипване накара Джесика да се обърне, след което усети как ал-Фали допира гърба си до нейния. Една жена в яркото одеяние на свободните, които живееха в града, приближаваше до жреца, проснат на пода.
Двамата царедворци не се виждаха никакви. Жената дори не погледна към Джесика, а извиси гласа си като някогашните оплаквачки на нейното племе; викът й бе отправен към служителите при дестилационните инсталации, които трябваше да дойдат, за да извлекат водата от мъртвото тяло в племенния резервоар. Този глас бе в странно несъответствие с облеклото на жената. Джесика долови устойчивото присъствие на някогашните нрави, макар ясно да виждаше двуличието на градската обитателка. Окиченото с ярки дрехи създание очевидно бе доумъртвило заговорника, за да затвори устата му завинаги.
Защо ли се намеси? — запита се светата майка. — Трябваше просто да почака, докато нещастникът умре от задушаване. Стореното бе признак на отчаяние и говореше за много силен страх.