![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
Алая лъже, защото е овладяна от някого, който мечтае да унищожи атреидите. Самата тя е първата стъпка от това унищожение. А ал-Фали казва истината — пясъчните червеи са обречени, ако не бъде променен ходът на екологичното преобразувание.
Под натиска на откровението Джесика виждаше движенията на присъстващите в залата като забавени, а изпълняваните от тях роли вече не бяха тайна за нея. Ето ги натоварените със задачата да удостоверят, че тя не си е тръгнала жива оттук! Разделителната линия между тях бе очертана като светъл лъч в нейното съзнание — обзелото ги смущение принуждаваше някои да правят обходни движения, за да не връхлетят върху изпречилите се пред тях, докато други на цели групи стояха като оплетени в неизбежен конфликт. Освен това тя осъзна, че ако съумее да напусне Голямата зала, ще попадне в други очакващи я ръце. Алая не се притесняваше от мисълта, че ще я превърне в мъченица. Не, от тази мисъл всъщност не се притесняваше нещото, което я владееше.
И сега, в сякаш спрялото време, Джесика набеляза пътя за спасяване на стария наиб, който трябваше да стане неин пратеник. Колко просто бе всичко, наистина! Повечето от присъстващите бяха шутове или простаци със запердени очи, а раменете им изглеждаха неизменно поставени в отбранителна позиция. Това можеше да бъде ясно видяно върху екрана на обширния под — като кадър от върховен сблъсък, след който мъртвата плът е готова за отделяне, а под нея се очертават скелети. Техните тела, дрехи и лица разказваха за ада на личностите им — неизсуканата гръд на прикритите страхове; блестящия сърп на скъпоценен камък, превърнал се в заместител на защитна броня; уста, пълни с преценки от подплашени истини, както и катедрални очертания на вежди, които изразяваха възвишени религиозни чувства, опровергавани от техните собствени слабини.
Джесика долови разпада в силите, призвани да оформят Аракис. Гласът на ал-Фали отекна като дистранс(*) в нейната душа, разбудил звяра, който се спотайваше в най-дълбоката й същност.
Само с едно примигване тя се пренесе от адаба в света на движенията, но сега този свят бе различен от направлявалия секунда по-рано хода на нейното внимание.
Алая отново бе почнала да говори, но Джесика й извика:
— Замълчи!
След това продължи:
— Знам за тези, които се страхуват, че съм се върнала безрезервно към Сестринството. Но след оня ден в пустинята, когато свободните дадоха на мен и на моя син подаръка на живота, аз също съм свободна!
После внезапно премина на стария език, разбираем само за онези, които го знаеха:
— Онсар акхака зелиман ав маслуман! Подкрепи при нужда брата си, независимо дали правдата е на негова страна!
Думите й имаха желания ефект — в залата настъпи лека промяна на позициите.
А самата тя продължи с гневен тон:
— Гадеан ал-Фали, един истински представител на свободните, дойде да ми каже това, което други е трябвало да ми разкрият. Нека никой не отрича тази истина! Екологичното преобразуване се превърна в неконтролируема напаст!
Из цялата зала се заредиха безсловесни потвърждения.
— А дъщеря ми ликува! — възкликна Джесика. — Мектуб алмелах! Изрязвате рани в тялото ми и оставяте там ивици от сол! Защо ли атреидите намериха своя дом на това място? Защото мохалата беше напълно естествена за нас. За атреидите управлението винаги е било защитаващо сътрудничество — мохалата, както отколе е била известна на свободните. Но погледнете я сега! — Джесика посочи към Алая и продължи: — Тя се смее сама през нощта, забавлявайки се със своя образ на злото! Добивът на подправка ще падне до нулата или в най-добрия случай ще остане само част от някогашното си равнище! И когато за това се разчуе…
— Ще разполагаме винаги с кътче, съдържащо най-скъпоценния продукт във вселената! — изкрещя Алая.
— Ще разполагаме с кътче от ада! — ядно викна и Джесика.
Тогава дъщеря й премина на най-стария чакобза — личния език на атреидите, изпълнен с трудни цъкащи звуци и почти експлозивен шум в ларинкса:
— Е, майко, сега вече знаеш! Мислиш ли, че една внучка на барон Харконен няма да оцени стойността на всички човешки животи, които си наблъскала в съзнанието ми, още преди да съм се родила? Когато беснеех срещу онова, дето си съумяла да сториш с мен, оставаше ми единствената възможност да се запитам какво би направил баронът. И той ми отговори! Нали разбираш, атреидска кучко! Той отговори на мен!