Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Може ли да кажа нещо? — обади се Бийн.
Алай кимна. Всички погледи се обърнаха към него. На предишните събрания Бийн не беше казал нищо, предпочиташе да разговаря с Алай на четири очи, където не рискуваше да направи грешка заради приетия начин за разговор с халифа.
— Когато се хвърлите в битката — започна Бийн, — ще използвам своите собствени контакти, ще убедя и хегемона да използва неговите, за да подтикнем Русия да следва такъв курс, какъвто вие считате за най-препоръчителен.
Няколко от мъжете се размърдаха неловко на столовете си.
— Моля те да увериш моите разтревожени приятели тук — усмихна се Алай, — че не си обсъждал нашите планове с хегемона или с който и да било друг.
— Вие сте тези, които се подготвяте да действате. Аз ще ви предам цялата информация, която научих от тях. Но аз познавам тези хора и зная какво могат да направят те. Хегемонът няма никаква армия, но има огромно влияние върху световното мнение. Разбира се, че той ще говори в полза на вашите действия. Но той има влияние и в Русия, което може да използва, за да подбуди руска военна намеса или да я осуети.
Бийн бе наясно, че Алай знае за Влад — единственият приятел, когото си струваше да спомене, а Влад бе единственият от отвлечените членове на джийша на Ендър, който се бе съюзил с Ахил и бе преминал на негова страна. Дали защото бе станал верен последовател на Ахил, или защото мислеше, че Ахил действа в интерес на Майка Русия, Бийн все още не можеше да разбере. Понякога Влад го снабдяваше с информация, но Бийн винаги търсеше и втори източник, преди да й се довери напълно.
— Нека ви кажа следното — каза халифът. — Днес аз още не зная какво би било по-полезно: Русия да се присъедини към нападението или да остане настрана и да не прави нищо. Докато те не нападат нас, аз ще съм доволен. Но с развитието на събитията картината може да стане по-ясна.
Бийн нямаше нужда да посочва на Алай, че Русия няма да влезе във войната, за да спасява едно провалило се мюсюлманско нашествие. Само ако надушеха победа, руснаците щяха да атакуват. Така че, ако Алай чакаше твърде дълго, за да поиска помощ, тя нямаше да дойде.
Направиха прекъсване, за да обядват, но то беше съвсем кратко и когато се върнаха в залата за конференции, холографската карта беше друга. Тя изобразяваше третата част от плана, а Бийн знаеше, че това е частта, относно която Алай беше най-малко сигурен.
Вече месеци наред арабски армии от Египет, Ирак и всяка друга арабска страна се транспортираха на танкери за нефт от арабски пристанища до Индонезия. Индонезийският военноморски флот бе един от най-големите в света, а военновъздушните им сили, базирани на самолетоносачи, бяха единствените в региона, съперничещи на китайските по отношение на оборудване и въоръжение. Всички знаеха, че благодарение на индонезийския чадър китайците не бяха завзели Сингапур, нито бяха нахлули във Филипините.
Сега бе предложено индонезийският военноморски флот да бъде използван за транспортиране на арабско-индонезийска армия с цел дебаркиране в Тайланд или във Виетнам. И двете страни бяха пълни с хора, които жадуваха за освобождение от китайските завоеватели.
Когато плановете за двете възможни места за дебаркиране бяха определени, Алай не помоли за критики, защото имаше свои собствени.
— Аз мисля, че и в двата случая нашите планове за дебаркиране са отлични. Но опасението ми, което съм имал през цялото време, е същото. В плана няма сериозна военна цел. Там китайците могат да си позволяват да губят битка след битка, като използват само войските, които имат на разположение. Те ще отстъпват все по-назад, докато чакат изхода от истинската война. Мисля, че войниците, които изпратихме там, ще рискуват живота си за недобър резултат. Това много прилича на италианските военни операции през Втората световна война: дълги, бавни, скъпи и неефективни, дори ако печелят всяка битка.
Индонезийският командир наведе глава.
— Аз съм благодарен за загрижеността на халифа за живота на нашите войници — каза той. — Но индонезийските мюсюлмани не могат да стоят настрана, докато техните братя се бият. Ако тези цели са безсмислени, намерете ни да правим нещо смислено.
Един от арабските офицери също се съгласи.
— Ние въвлякохме нашите войски в тази операция, следователно, твърде късно ли е да ги връщаме обратно и да им позволим да се съединят с пакистанците и иранците в освобождението на Индия? Тяхната численост може да бъде от решаващо значение там.
— Наближава времето, когато климатичните условия ще бъдат най-подходящи за нашите цели — каза Алай. — Няма време да връщаме арабските армии. Не виждам никаква полза от изпращането на войници в битка само с цел постигане на сплотеност, нито предимство от забавяне на нашествието, за да преместя арабските армии в друга точка на бойните действия. Ако е било грешка да ги изпратя в Индонезия, то тя е моя собствена.