Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
— Нищо не убива апетита ми за закуска. Аз съм едно растящо момче.
На Петра отново започна да й се гади.
— Извинявай — каза той.
— Не го прави — прошепна жално тя. — Защо шегите ти са толкова лоши?
— Причината е в гените ми.
Започна отново да й се повдига и той напусна стаята. Чувстваше се виновен, че излиза, но знаеше, че не може да й помогне, ако остане. Тя не беше от онези хора, които имат нужда от ласки, когато са болни. Предпочиташе да остане сама със страданието си. Това бе едно от нещата, в което двамата си приличаха — също като ранени животни, които се промъкват в гората, докато се излекуват (или умрат) в уединение.
Алай го чакаше в голямата зала за конференции. Столовете бяха подредени около холографско устройство на пода, което проектираше карта на терена и пътищата от военно значение в Индия и Западен Китай.
Другите вече свикнаха да виждат Бийн там, макар че имаше някои, на които това не им харесваше. Но халифът го искаше там. Халифът му се доверяваше.
Сега наблюдаваха как познатите местонахождения на китайските гарнизонни войски се появиха в синьо, а предполагаемите местонахождения на мобилните войски и резерви — в зелено.
Когато видя за пръв път тази карта, Бийн попита откъде получават своята информация. Хладно го информираха, че както Персия, така и Израело-Египетския консорциум имат действащи сателитни програми, а шпионските им спътници са най-добрите в орбита.
— Можем да получим сведения за кръвната група на отделни вражески войници — каза Алай с усмивка.
Беше преувеличение, разбира се. Но тогава Бийн се бе замислил дали все пак е възможно чрез спектрален анализ на потта…
Невъзможно. Алай се шегуваше, не се хвалеше.
Сега Бийн се доверяваше на информацията им толкова, колкото й се доверяваха и те самите — защото, разбира се, той бе направил дискретно запитване чрез Питър и някои от собствените си връзки. Събрал бе информация от Влад от руската тайна служба, Том Лудата глава от Англия, плюс американските източници на Питър. Изясни се, че мюсюлманите — Съюза на полумесеца — имат всичко, което имаха и останалите. Дори повече.
Планът беше прост — масирано придвижване на войски по границата между Индия и Пакистан, поставяйки отпред иранските войски. Това щеше да предизвика силен китайски отговор със съсредоточаване на техните войски също по дължината на тази граница.
Междувременно турските войски вече бяха по протежението и понякога отвъд западната граница на Китай, защото през последните няколко месеца пътуваха дегизирани като номади. На хартия западният регион на Китай изглеждаше идеална местност за танкове и товарни коли, но в действителност липсваха линии за доставка на гориво. Ето защо първата вълна от турци щеше да влезе като кавалерия, превключваща на механизиран транспорт само ако откраднат и използват китайско оборудване.
Бийн знаеше, че това е най-опасната страна на плана. Турските армии, обединили войски от Хелис до Аралско море и подножието на Хималаите, бяха екипирани като нашественици и трябваше да вършат работата на завоевателна армия. Имаха две предимства, които можеше да компенсират липсата на подкрепа от въздуха. Липсата на линии за доставка означаваше, че отначало китайците няма да има какво да бомбардират. Местните хора от западната китайска провинция Шинджиянг също бяха турци и, подобно на тибетците, никога не бяха преставали да недоволстват под управлението на Хан Китай.
На всичкото отгоре на страната на турците щяха да са изненадата и многочислеността по време на решителните първи дни. Всичките китайски гарнизонни войски бяха струпани на границата с Русия. Докато тези въоръжени сили се придвижат към тях, на турците щеше да им е лесно. Щяха да нанесат удари където пожелаят и да унищожат полицейски участъци и пунктове за снабдяване… а с малко късмет и всяко летище в Шинджиянг.
Докато китайските войски се прехвърляха от руската граница във вътрешността, за да се справят с турците, напълно механизираните турски военни части щяха да влязат в Китай от запад. Тогава щеше да има продоволствени линии за нападение, но лишен от предни въздушни бази и принуден да се срещне с турските изтребители, Китай нямаше да има явно въздушно превъзходство.
Завземането на недостатъчно защитените въздушни бази с кавалерия беше точно нюансът, който Бийн очакваше от Алай. Те можеха само да се надяват, че Хан Цу няма да очаква, че Алай ще има пълна власт над целия мюсюлмански свят. Китайците трябваше да са луди, ако не планираха защита срещу мюсюлманско нашествие.
Съществуваше и надеждата, че турците ще се справят достатъчно добре, за да принудят китайците да започнат да преместват войски от северна Индия към Шинджиянг. Тук теренът облагодетелстваше плана на Алай, защото някои китайски войски можеха да бъдат прехвърлени по въздуха над тибетските Хималаи, но тибетските пътища щяха да са разрушени от турските войски. Така всички китайски войски щяха да се придвижват на изток от Индия, около Хималаите, а в западен Китай по-скоро от изток, отколкото от юг.