Сянката на марионетките

— Всяка промяна в нашите планове ще позволи на предателя да разбере, че сигналът му е засечен. Това може да ускори проекта, какъвто и да е той, преди ние да сме готови. Не, съжалявам, но нашият най-добър курс на действие е да чакаме.

— А ако не сме съгласни? — попита Питър.

— Тогава ще ви изпратя у дома с избран от вас полет на совалката и ще се моля за вас по целия път надолу.

— Ще ни позволите да си отидем?

— Вие сте мои гости, а не мои затворници.

— Нека тогава тестваме това — предложи Питър. — Ще напуснем със следващия курс на совалката — този, който доведе вас — а когато тя се връща обратно, пак ще бъдем на нея.

— Твърде скоро е. Нямаме никакво време за подготовка.

— Той също. Аз предлагам — каза Питър — да отидете при Апханад и да се уверите, че той ще засекрети нашето незабавно отпътуване. Да не казва дори на Димак.

— Но ако той е изпращачът на съобщението — възрази Тереза, — тогава…

— Тогава няма да може да изпрати сигнал — отвърна Питър. — Освен ако не намери начин да позволи информацията да се изплъзне и да стане обществено достояние на станцията. Ето защо е жизненоважно, министър Граф, да останете с него през цялото време, след като му кажете. И така, ако това е негово дело, той няма да може да изпрати сигнал.

— Но вероятно не е той — напомни му Граф, — а сега вие позволявате на всеки да научи.

— Но сега ние ще наблюдаваме за изходящото съобщение.

— Ако не ви убият, докато се качвате на совалката.

— Тогава нашите тревоги ще приключат — усмихна се Питър. — Но аз мисля, че няма да ни убият тук, защото този агент е твърде полезен за тях — или за Ахил, зависи чий човек е — за да рискуват да го загубят само заради тази операция.