Сянката на марионетките
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на марионетките». Краткое содержание книги:
Това щеше да отнеме дни, а когато мюсюлманите се уверяха, че повечето китайски войски са отишли за зелен хайвер, щяха да организират масирано нахлуване през границата между Пакистан и Индия.
Много зависеше от това какво ще си помислят китайците. Отначало те трябваше да повярват, че истинското нападение ще дойде от Пакистан, и главните китайски сили да си останат ангажирани на тази граница. После, в един решителен момент след няколко дни от турската операция, китайците трябваше да бъдат убедени, че турският фронт е истинското нашествие, за да изтеглят войски от Индия, отслабвайки своите въоръжени сили там.
Как другояче една неопитна тримилионна армия може да нанесе поражение на армия от десет милиона ветерани?
За сега имаха късмет, но Бийн знаеше, както и Алай, че щом мюсюлманските войски започнеха да пресичат индийската граница, нищо нямаше да е сигурно или предвидимо. В случай, че нахлуването се провалеше и Пакистан трябваше да бъде защитен при отстъплението навътре от Пакистанската граница, те имаха резервен план. Имаха планове и за действие при евентуална победа над китайските войски… Не беше вероятно, доколкото знаеха, но при най-вероятния сценарий — трудна битка назад-напред на фронт с дължина хиляда мили — плановете винаги бяха импровизирани, за да са гъвкави при всеки обрат на събитията.
— Така — заключи Алай. — Това е планът. Някакви забележки?
Един след друг офицерите изразиха гласно своето премерено доверие. Не защото до един бяха от хората, които винаги казваха „да“, а защото Алай вече бе изслушал внимателно всички повдигнати от тях възражения и беше изменил плановете, за да се справи с повечето сериозни проблеми.
Днес имаше само едно възражение, и то отправено от невоенен мъж, Ланковски, чиято роля, доколкото Бийн успя да разбере, бе по средата между министър без портфейл и свещеник.
— Аз приемам за срамно — каза той, — че нашите планове са така зависими от решението на Русия.
Бийн знаеше какво има предвид. В тази ситуация Русия бе напълно непредсказуема. От друга страна, Варшавският пакт имаше договор с Китай, който обезопасяваше дългата северна китайска граница с Русия, което беше първопричината за завладяването на Индия. От друга страна руснаците и китайците бяха съперници в този район от векове и всяка от двете страни мислеше, че другата притежава земи, които по право й принадлежат.
Съществуваха също и непредсказуеми лични спорни въпроси. На колко от служителите, лоялни на Ахил, можеше все още да се вярва? А колко бяха все още на власт в Русия? В същото време много руснаци бяха бесни, че той ги е използвал, преди да замине за Индия, а после — за Китай.
Все пак Ахил бе осигурил тайния договор между Русия и Китай, така че едва ли го презираха чак толкова, нали?
Какво всъщност струваше този договор обаче? Всеки руски ученик знаеше, че най-глупавият цар от всички е бил Сталин, защото е сключил договор с хитлеристка Германия, а после е очаквал той да бъде спазен. Със сигурност руснаците не вярваха истински, че Китай ще бъде вечно в мир с тях.
Ето защо, винаги съществуваше шансът Русия, усещайки, че Китай е в неизгодно положение, да се присъедини към свадата. Руснаците щяха да видят в това шанс да заграбят територия и да изпреварят неизбежното предателство на Китай спрямо тях.
Би било добре, ако руснаците нападнеха, но без да постигат голям успех. Това щеше да отклони китайските войски от битка срещу мюсюлманите. Но щеше да е твърде лошо, ако Русия се представи прекалено добре или прекалено зле. При голям успех щяха да се спуснат през Монголия и да превземат Пекин. Тогава мюсюлманската победа би станала руска. Алай не искаше Русия да играе доминантна роля в мирните преговори.
При голям неуспех на Русия китайските войски нямаше да имат заплаха по границата си с Русия. Свободни да се придвижват, граничните войски на жълтата раса щяха да атакуват турците или през руска територия да ударят Казахстан, заплашвайки да прекъснат турските продоволствени линии.
Ето защо Алай изрази надеждата си, че руснаците ще бъдат твърде изненадани, за да предприемат нещо.
— Тук не можем да сторим нищо — каза халифът. — Направихме каквото можем. Какво ще реши Русия е в ръцете на Бог.