Венчило с дявола
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Венчило с дявола». Краткое содержание книги:
— Знам, че смърдя ужасно, момчето ми, но от години не съм се чувствал по-добро. Джейми ми даде един специален мехлем, с който да мажа гърдите си. Кашлицата ми почти изчезна.
Той направи крачка към тях. Алек не помръдна, но Гейвин веднага отстъпи.
— Стига сме говорили за здравето ми. Искам да обсъдим нещо много по-важно. Твоята съпруга ми остави всичките си шилинги. — Разтвори длан и показа монетите. Иска да си купи индулгенции. Не ми даде сърце да й кажа, че тук не продаваме индулгенции.
Алек поклати глава.
— Тя прекалено много се тревожи за душата си. Предполагам, защото е англичанка.
— Тя съвсем не се тревожи за своята душа, Алек — засмя се свещеникът.
— А за чия?
— За твоята.
Гейвин прикри смеха си с шумна кашлица.
— Преброих седем шилинга — подметка той на Алек.
— Осем — поправи го отец Мърдок. — Единият бил за грешни помисли. Не разбрах какво има предвид с това.
— Тази жена е луда!
— Тя е грижовна — възрази отец Мърдок. — Кажи ми какво да правя с тези монети.
— Сложи ги в кутията над камината — предложи Алек и сви рамене.
— След като така и така разговаряме за твоята малка скъпа съпруга, чудя се дали ще й разрешиш да използва една от спалните на горния етаж, Алек. Тя ме помоли да поговоря с теб по този въпрос.
— Защо не? За какво й е?
— За спалня.
— Никога!
— Синко, не е нужно да се пениш толкова — успокои го отец Мърдок. Видя обаче, че настроението на леърда мигом се развали. — А разрешаваш ли й да излиза на езда по билото на хълма? Разбира се, без да напуска земите на Кинкейд. Това ще бъде едно малко развлечение за нея. Струва ми се, че понякога много й липсваш.
Последната забележка смекчи лицето на Алек.
— Естествено, че ще й липсвам — самодоволно изрече той. — Добре, отче Мърдок. Кажи й, че може да язди, ако някой от хората ми я придружава.
— Нали не смяташ, че тя ще избяга, Алек? Знам, че родният дом й липсва, но…
— Отче, тази жена не е способна да намери изхода от стая с една врата, Ако се опита да се върне в Англия, със сигурност ще се изгуби. Тя не притежава никакво чувство за ориентации.
— Да — съгласи се свещеникът и очите му светнаха. — Тя е неспокойна като ясно синьо небе.
— Ти си противоречиш, отче — намеси се Гейвин. — Ясното синьо небе не е неспокойно.
— За един слепец е! — Отец Мърдок се втренчи настоятелно в Алек. — Ако твоята съпруга е толкова посредствена, аз с радост ще се погрижа за анулиране на брака ви.
— Няма да го направиш! — Алек сам се изненада от твърдостта, с която произнесе последните думи. Отец Мърдок нарочно бе подхвърлил колко лесно би се уредило едно анулиране и Алек с последен глупак се хвана в капана му. Енергичният му отказ бе доказателство колко много държи на съпругата си.
— Уморих се от тези приказки за жени. Гейвин? Ще се погрижиш ли жена ми да не започне друга война, докато аз се занимавам с по-важни дела?
— Тя ме попита за Хелън.
Думите на свещеника сякаш увиснаха между тях.
Алек бавно се обърна към отец Мърдок.
— И? — Гласът му бе лишен от всякакви емоции. Знаеше ли, че са й казали, че ти си убил Хелън?
Алек поклати глава.
— Тя попита ли те дали е истина? — обади се Гейвин след като разбра, че Кинкейд няма да каже нищо.
— Не, не ме е питала дали е истина. Всъщност ти ми каза, че никога не е вярвала на този слух. Ала не смята, че Хелън се е самоубила. Убедена е, че е било нещастен случаи.
— Да — кимна Алек, — тя не би повярвала на слухове. — Гласът му бе изпълнен с гордост. — Джейми е наистина нежна и мила жена.
— Така е — съгласи се Гейвин.
— Разбира се, тя може да бъде много упорита — призна отец Мърдок. — Не ме оставя на мира с молбите ей да й възложа някаква работа. Иска да стане част от това семейство, Алек. Тя те обича, синко. Отнасяй се с внимание и нежност към нея.
Алек не бе толкова сигурен, че Джейми го обича, но въпреки това думите на свещеника го зарадваха.
— Сигурен съм, че ще я похвалиш за усилията, които хвърли при преустройството на кухнята — продължи отчето. Какво мислиш за новото допълнение? Става много хубаво, а и мъжете вече спряха да мърморят.
— За какво говориш? — не разбра Алек.
Мърдок стрелна Гейвин с поглед.
— Говоря за кухнята, Алек. Сигурно не си забравил, че си дал разрешение на Джейми да я премести.
— Какво? — изрева Кинкейд. Свещеникът уплашено отстъпи.
— Тя каза, че си й дал разрешение да пренареди кухнята, Алек. Това сладко нежно момиче не би излъгало. Да не би да си забравил…
Алек не го изчака да довърши защитната си реч и гневно закрачи към замъка.
— Гейвин, струва ми се, че той е доста изненадан.