Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Господи.
Гледката му напомни за концлагеристите, използвани от нацистите, за да изкопаят тайни подземни съоръжения за ракети и реактивни изтребители.
Мърсър тръгна по тунела и изчисли, че в галерията има над четиристотин трупа. Запита се какво означава това, но не намери отговор.
Отложи търсенето и стигна до края на тунела. Галерията беше дълга повече от километър и половина имаше множество разклонения вляво и вдясно. Таванът беше само на няколко сантиметра от главата му. Туне лът отново промени преценката му за размерите на мината и за времето, за което бе изкопана. Подобно на първата хоризонтална галерия, която бе изследвал, работната шахта беше изоставена малко след взривната дупка Отпред имаше механичен скрепер, а кабелите, маневрирали машината, стигаха до четирицилиндров мотор, Миньорите дори бяха оставили наблизо кирките, лопатите и лостовете си. Металът беше непокътнат благодарение на сухия въздух.
Мърсър намери отговор на няколко въпроса, когато разгледа скалите и рудата, която се бе откъртила от добивния забой.
— Горките. Не сте имали шанс, нали?
Имаше и други въпроси, върху които трябваше да мисли, но първо трябваше да се върне на повърхността. Тъй като бе прекарал голяма част от кариерата си в подземните владения, Мърсър бе развил способността да съставя наум карта на триизмерните лабиринти, докато върви из тях. Той несъзнателно изчисляваше разстоянията и ъглите. Това беше умение, което бе придобил с годините, и то му помагаше да се движи с относителна лекота под земята. Мърсър се върна до първия склон на това ниво, надникна нагоре в черната дупка и осъзна, че не води към по-горното ниво, а се разклонява. Той потърси пряк път до друга хоризонтална галерия, по-къс от главния и с наклон надолу. След известно време Мърсър стигна до още едно възвишение и огледа стълбата, издигаща се нагоре. Дървото бе посивяло от годините и бе станало толкова сухо и крехко, че се ронеше. Той изпробва най-долното стъпало и петата му веднага го прекърши.
— Добре, ще го направим по трудния начин. Инстинктът му подсказа, че на върха на отвесното възвишение има тунел, водещ към главната шахта над купчината изхвърлени съоръжения. Там беше и въжето. На земята имаше достатъчно камъни, за да направи пимида под отвора. Той работеше и си тананикаше, като често изключваше фенерчето, за да пести батериите. След двайсет минути купчината стана достатъчно висока. Таванът беше на два метра, затова му трябваше платформа от камъни, висока един метър, а Мърсър бе натрупал почти метър и двайсет. Той насочи нагоре фенерчето, но лъчът изчезна в мрака.
Мърсър се изкатери до върха на купчината и се провря през отвора. Сетне пое дълбоко въздух и сложи крак на стената на отвесната шахта. Подпря рамо на скалата, изтласка се нагоре, преметна другия си крак върху камъка и се изтегли от купчината чакъл. Стоейки в комина с разкрачени крака, Мърсър щеше да се нуждае от ръцете си, за да се държи, докато се катери, затова пъхна фенерчето в колана си, премести тежестта си на левия крак, вдигна десния няколко сантиметра и отново се изтласка от стената.
Бяха му необходими петнайсет минути, за да измине шест метра нагоре по шахтата, защото можеше да прави крачки само от петнайсет сантиметра и да се придържа с длани за скалата, за да разпределя равномерно тежестта си. Мислеше, че възвишението ще свърши и ще се озове в друга хоризонтална галерия, но склонът продъжаваше да се извисява в мрака. За свой ужас Мърсър осъзна, че шахтата се разширява. Краката му се разкрачваха все по-широко и напрежението на мускулите на слабините и на бедрата ставаше непоносимо. За пръв път след срутването на съоръженията на дъното на шахтата Мърсър започна да изпитва съмнения, че ще се измъкне. Той смени позата си, притисна пети до едната стена и допря рамене до другата, така че тялото му да запълни празното пространство.
Продължи да се движи, като притискаше рамене и стъпваше по отсрещната стена. Ризата и панталонът му се обляха в кръв. Шахтата се разшири още, затова тряб ваше да упражнява по-силен натиск върху стените, за да не падне. Ако шахтата продължеше да се разширява Мърсър нямаше да може да се задържи. Той прогони тази мисъл от съзнанието си, но започна да го обзела отчаяние. Цялото тяло го болеше. Силите му намаляваха, мускулите му се схващаха и Мърсър разбра, че няма да може да контролира спускането си, ако се наложеше Щеше да изпочупи костите и предимно врата и гръбнака си, ако паднеше върху камъните долу от десетина метра височина. Продължи упорито да се катери.