Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
На петнайсетина километра на юг от втория лагер имаше трети, обитаван от войници. Палатките бяха разразпънати под сянката на една от малкото горички от бодливи дръвчета. На известно разстояние от лагера бръмчеше генератор, а помпа източваше вода от клисурата.
Трима мъже се грижеха за огъня и преваряваха водата, пречиствайки я с топлина, преди да бъде обработена с химикали.
Въпреки усилията за поддържане на хигиена вятърът разнасяше противна миризма на канал от лагера на бежанците. Според Джанкарло Джанели смрадта и постоянното жужене на зелените мухи бяха двата най-големи недостатъка на войнишкия лагер. Всичко останало му харесваше. Палатката му беше голяма и имаше климатична инсталация, а кухнята беше изненадващо добра. Един от бунтовниците на Махди бе работил като главен готвач в Хартум, преди да грабне оръжието, и се радваше на домакинските уреди, които Джанели бе докарал в дивата пустош. Ако можеше да пренебрегне въоръжените бунтовници наоколо с техните непрекъснати учения и паради, Джанкарло би сравнил местонахождението си с някой от елегантните лагери в стил „Хемингуей“, поддържан от големите компании за сафари в Кения или в Южна Африка.
Джанели седеше под сянката на тентата пред палатката си. Мрежата против комари замъгляваше гледката пред него. Бюрото му беше махагоново и направено така, че да се сгъва и да се пренася лесно. Махагоновият му стол бе покрит с кожа от зебра. Изпотена чаша с искряща вода бе поставена до преносимия му компютър, който му даваше възможност да поддържа контакт с множеството клонове на „Джанели СпА“ чрез сателитна връзка.
Ако страната беше по-интересна, например пълна с дивеч, щеше да му бъде неприятно да работи там, но пустинята беше суха, еднообразна и безжизнена, с изключение на смърдящите човешки същества на север. Ето защо Джанели изпълваше дните си на чакане с управлението на мултинационалната си корпорация.
Както бе обещал, Махди осигури достатъчно бунтовници за мисията. Когато научи, че искането е отправено от най-големия им поддръжник в Европа, Съветът на суданската революционно-освободителна армия изпрати на еритрейската граница петдесет души под командване то на Махди, но под контрола на Джанели. Мъжете бяха най-добрите в армията, закалени в битките ветерани които имаха най-малко десет години опит в кървавите войни в дивата пустош. С помощта на Джанели те бяха екипирани с най-модерна натовска техника, макар че отказваха да използват новите щурмови пушки и предпочитаха да запазят безценните си руски автомати АК — 47.
— Господин Джанели? — Един от белите миньори стоеше пред палатката.
— Да, Джопи? Влез.
Миньорите, които Джанкарло бе наел, бяха емигранти южноафриканци, избягали от родината си, след като Африканският национален конгрес взе властта през 1994 година. Беше ги открил в Австралия. Като мнозина други от сънародниците си те се страхуваха да живеят в страната, която сега се управляваше от чернокожи. Джанели смяташе, че много от тях щяха да се върнат в Южна Африка, когато планът му дестабилизира икономиката на страната толкова много, че народът ще се моли за относителния просперитет по времето на режима на белите управници.
Южноафриканецът се наведе, мина под мрежата против комари и седна на походното столче срещу Джанкарло.
— Прегледахме минната техника, която сте докарали, сър. Внушителна е.
Джанели си бе осигурил услугите на петима бели мъже надзиратели, всички експерти по експлозивите и бивши началници на миньорски смени. Те щяха да оглавят стоте работници, които Махди бе обещал. Освен това бе докарал пет големи дизелови камиона с миньорска техника, големи пневматични компресори, експлозиви и няколко по-малки машини, предназначени за работа под земята. Техниката бе транспортирана в Африка в продължение на много месеци и държана в склад на „Джанели СпА“в Хартум и чакаше да бъде открито местонахождението на мината, която чичото на Джанкарло бе започнал да експлоатира преди толкова много години.
Джопи Хофмиър запали цигара и заговори, без да я изпуска от устните си. Пушекът се виеше около главата му и го караше да присвива очи.
— Шибаните чернилки искаха да се доберат до запасите от експлозиви и се наложи да разбия няколко черепа, за да им дам урок.
— Надявам се, че не си бил твърде груб — усмихна се Джанели. — Един ден бунтовниците може да спасят живота ти.
— Главата на негъра е като камък. Боят може да я очука, но няма да я повреди. В Южна Африка управата не разбираше, че хубавият пердах ще накара чернилките да работят повече от допълнителните дажби месо или шибаната стоматологична програма.