Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Тези хора няма да работят за теб, Джопи — раздразнено каза Джанели. — Наел съм ги за пазачи.
— Ха, очаквате да работим с измета от лагерите? Махди ни води по двайсетина, за да ги проверяваме. Ако можем да намерим един свестен от петдесет, викаме ура. Миньорството е трудна работа, а половината от негрите дори не могат да се държат на краката си. И са тъпи като овце.
Джанкарло изключи компютъра, за да се съсредоточи върху разговора с южноафриканеца. Ако се готвеха да отворят отново мината, щяха да им трябват работници. Махди бе предложил и Джанели се бе съгласил, че най-Добрият им избор е да наемат физически годните мъже от лагерите. Бежанците отчаяно се нуждаеха от работа. От благодарност те биха направили всичко, което се поскаше от тях. За мнозина това беше първата работа в живота им. Повечето бяха второ или трето поколение бежанци.
— Колко души намерихте засега?
— Четирийсет. — Хофмиър долови безпокойството в гласа на шефа си. — Щом започнем да работим, обзала гам се, че половината или ще избягат, или ще умрат в мината. Северният негър е деликатно същество и може да пукне ей така изведнъж.
— Работил ли си със суданци и еритрейци?
— Да, в медните мини в Замбия, когато страната се наричаше Северна Родезия. Неколкостотин слязоха да работят в шахтите, но след пет месеца изчезнаха. Половината хвърлиха топа, а другите предпочетоха да умрат от глад.
— Не съм мислил за това — отбеляза Джанели, предчувствайки сериозен проблем.
— Не се тревожете. Когато дойде време да отидем в Еритрея, ще имаме достатъчно копелета, които да заемат мястото на умрелите или избягалите. Кога ще тръгнем?
— Още не знам.
До палатката се приближи Махди. Беше облян в пот и задъхан.
— Какво има? — попита Джанкарло.
— Бях в лагера на бежанците. Снощи петдесетина души със семействата си са преминали границата с номад, който е дошъл да ги наеме. Говори се, че в Еритрея е открита голяма мина и са нужни работници. Мнозина други се готвят да се присъединят към тях. Научих, че номадът е изпратен от бял човек.
Джанели скочи.
— Мърсър е намерил мината!
— Да, разказват за бял надзирател, който знае да говори със скалите.
Вълна от чувства заля Джанели. Снимките от „Меду за“ бяха показали, че Енрико е имал право, и Мърсър ги бе използвал, за да открие мината. В Северна Еритрея имаше жила кимберлит, една от най-редките геологични особености в света, и Енрико я бе намерил преди десетилетия без помощта на съвременната техника. Разбира се, Джанкарло не познаваше чичо си, но му се възхищаваше заради самостоятелността, която го бе ръководила. И Джанкарло притежаваше онова непреодолимо желание да докаже невъзможното и да следва вярата си до единствения й логичен завършек. Той се замисли за плана си след откриването на диамантите и се усмихна лукаво. Изчистването на името на Енрико беше благородна кауза, но Джанкарло се бе погрижил да спечели много от приключението. Хрумна му да се обади в Лондон, но после реши, че е по-добре да изчака и да види колко диаманти ще намери преди срещата на Диамантения синдикат. Целта му беше пет хиляди карата и долавяйки настървението на Джопи Хофмиър, не се съмняваше, че ще я постигне.
— Махди, предупреди хората си. Трябва бързо да се изнесем — развълнувано каза Джанели. — Бежанците имат преднина. Ще ги настигнем с камионите, но не искам да се отдалечат твърде много. Джопи, мисля, че нашият приятел Мърсър е взел останалите мъже, които ти трябваха за работата в мината. Еритрейците ще ги заместят. Всичко натоварено ли е в камионите?
— Да — ухили се южноафриканецът, който явно се радваше, че ще избяга от скуката в лагера. — Натоварихме ги отново, след като проверихме всеки товар.
— Махди, с каква скорост може да се движи керванът на бежанците през пустинята?
— Ако бяха оставили жените и децата, щяха да извървят по трийсетина километра на ден, но те са взели семействата си. Това ще намали наполовина изминатото разстояние.
— Добре. — Бавното придвижване на бежанците успокои Джанели и леко промени плановете му. — Изпрати разузнавачи да ги следят. Не би трябвало да е трудно. Ще останем в лагера, докато ни изпреварят с няколко дни. Така няма да се натъкнем на тях, когато тръгнем Освен това ще имаме време да вземем още една цистерна с гориво от Хартум.
— Господин Джанели, ако в мината ще има толкова много хора, ще ни трябва повече вода — отбеляза Хофмиър.
Джанкарло отново отвори преносимия си компютър и започна да пише списък.