Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Вода, гориво, друго?
Тримата работиха около час, попълвайки списъка Когато приключиха, бяха осигурили достатъчно провизии, за да поддържат лагера още няколко седмици, без да го презареждат. След това щяха да започнат да карат запаси от Судан, а това не беше проблем, като се имаше предвид влиянието на Джанели. Освен че подкрепяше бунтовниците, той поддържаше контакти и с правителството в Хартум — работеше и за двете страни в гражданската война.
Джанели сложи край на срещата.
— Махди, изпрати веднага разузнавачи. Аз ще поръчам останалата техника и запаси от Хартум и ще уредя охрана. Джопи, провери дали хората ти са готови да тръгнат.
— Да, сър — едновременно казаха двамата мъже.
Макар да беше расист, Джопи Хофмиър мразеше масите, но не и индивидите. Той вдигна мрежата против комари, за да може Махди да излезе, и двамата се отдалечиха от палатката.
ДОЛИНАТА НА МЪРТВИТЕ ДЕЦА
На здрачаване Хабте, Селоме и Гиби пристигнаха с трактор и натоварено до половината ремарке в Долината на мъртвите деца. Пет минути след като прекосиха тайната долина и спряха до сондажната кула, в пустошта навлезе яркожълт багер. Шофьорът бе принуден да разчисти част от свлачището на входа на долината, за да може да мине.
Гумите вдигаха облаци прахоляк. Двете превозни средства угасиха моторите и в лагера настъпи тишина. От камиона слезе Селоме. Хабте бързо я последва и влезе в голямата барака, после се върна навън, засенчи очи и потърси Мърсър. Джипът бе изчезнал. Нямаше и следа от Мърсър.
— Гиби — извика Хабте. — Нали това е мястото? Къде е Мърсър?
— Не знам — отговори младежът. — Каза, че ще ни чака тук. Беше ядосан, че мината е празна, и нямаше търпение да говори с вас. Нямам представа къде е отишъл.
Хабте потисна безпокойството си, когато Селоме и двамата шофьори се приближиха до него.
— Какво има? — попита тя.
— Мърсър трябваше да ни чака. Но не го виждам.
Те отидоха до сондажната кула и надникнаха в тъмната бездна на изоставената мина.
— Възможно ли е да е бил толкова ядосан? — Селоме изрази на глас опасенията им.
— Не. Само исках да погледна долу. — Хабте се извърна от шахтата. — Скоро ще се стъмни. Трябва да се подготвим за нощуване.
— Къде е тойотата?
— Мърсър трябва да е отишъл да изследва района. Взел е и някои принадлежности за къмпинг. Съмнявам се, че ще го видим тази вечер.
— Дали ще бъде в безопасност? — В гласа на Селоме прозвуча нещо по-силно от приятелска загриженост.
— Той познава Африка. Всичко ще бъде наред.
Мина час, докато разтовариха ремаркето. Селоме непрекъснато поглеждаше към хоризонта, търсейки издайнически облачета прах, сигнализиращи пристигането на тойотата. Вечеряха в голямата барака на съскащата светлина на газени лампи и разговаряха малко. Мъжете заспа ха много преди Селоме. Тя лежеше будна и напрягаше слух да долови бръмчене на двигател, но накрая задряма.
Мърсър нахлу в бараката след полунощ и събуди всич ки. Лицето и дрехите му бяха изцапани, а косата — сплъстена от прах. Беше изтощен и очите му се затваряха затова се отпусна на пода до походната печка. Някой запали лампите и на светлината им Мърсър изяде остатъците от вечерята, отбягвайки въпросителните погледи на хората около себе си.
— Къде беше? — развълнувано попита Селоме.
Той й се усмихна. Тя все още беше загадка за него, но Мърсър усети, че загрижеността й е искрена.
— Ако не успееш първия път… — ухили се той, после се обърна към Хабте. — Имаше ли проблеми с транспорта на техниката?
— Наложи се да използваме багера, за да направим временен брод над река Адоба. Преляла е и няма да можем да се върнем, докато нивото на водата не спадне. Добрата новина е, че не забелязахме признаци на неприятности в града. Европейците може да са се отказали.
— Не. Те просто не знаят къде сме. — Мърсър преглътна последния залък от яденето. — По дяволите, бях много гладен. Не съм хапвал нищо от сутринта.
— Гиби ми каза, че си се спуснал в мината — рече Хабте, очаквайки обяснение.
— Да, било е провал. Не са намерили кимберлит, а са изкопали достатъчно много тунели. — Мърсър прие чаша кафе от термоса на Селоме.
— Това ли е мината, от която се интересуват всички — попита Хабте.
Беше ясно, че всъщност Мърсър съвсем не е ядосан противно на казаното от Гиби.
Мърсър се облегна на стената, опитвайки се да държи очите си отворени. На лицето му трептеше загадъчна усмивка.
— О, някой наистина се интересува. И е голяма работа. Но не знам кой е. — Какво искаш да кажеш?
— Преследват ни две групировки, нали? И като се има предвид какво е видял Хабте в Асмара и какво аз видях Рим, те не се спогаждат. Мисля, че едната група търси тази мина, а втората иска нещо съвсем друго.