Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Добре, спускай.
Мърсър започна да пропада в тъмен свят. Квадратът светлина над главата му бързо се смаляваше. Той запали фенерчето и намести миньорската каска на главата си, Около него се сипеха камъчета, които тракаха по каската и падаха в шахтата.
— По-бавно — извика Мърсър и подпря крака на неравната стена, за да отпусне малко въжето, после го дръпна два пъти, за да подсили заповедта, и спускането става много по-бавно.
Насочи фенерчето надолу, но лъчът освети само няколко метра. На скалите трябваше да има завинтени стоманени перила за стабилизиране на подемниците и клетките, но Мърсър не видя такова нещо и се запита докъде бе стигнал предишният опит за намиране на диамантите.
В лагера на повърхността нямаше следи от механични товарачи или конвейерни ленти. След като дори не бяха инсталирали свястна система за обработване на рудата, беше твърде вероятно мината да не е експлоатирана от много години. Но за изкопаването на подобна шахта беше нужна година и нещо, като се имаше предвид възрастта и и качеството на съоръженията преди половин век.
Мърсър стигна до първата хоризонтална галерия на около двайсет и пет метра по-надолу. Миньорите я бяха изкопали, за да стигнат до обогатената с минерали руда. От тази дълбочина отворът на шахтата изглеждаше не по-голям от капак на канал. Мърсър се вмъкна в галерията и стъпи на перваза, водещ към скалата. Онзи, който бе разработил мината, знаеше достатъчно, за да не прокарва главната шахта до вулканичния отвор, и бе пробил дупка до нея и оттам — до кимберлита. Мърсър даде сигнал на Гиби да задържи въжето, откачи се от седалката и я завърза за дървена греда, за да не виси в празното пространство.
Лъчът на фенерчето проряза мрака и освети дълъг тунел, широк четири и висок два метра и с неизвестна дължина. Мърсър насочи фенерчето към тавана и се изненада, като не видя прилепи. Не бе доловил миризма на гуано, характерна за изоставените мини. Също като Долината на мъртвите деца и мината бе лишена от живот. По гърба му полазиха ледени тръпки, които нямаха нищо общо с хладния въздух в подземния тунел.
Мърсър измина петдесет метра по хоризонталната галерия и стигна до първия разклон. За миг му хрумна да се отклони по по-тесния тунел, но после реши да продължи по главния. Само след още няколко метра вляво се появи друг разклон, после трети. Той освети прохода и видя, че там също няма болтове, които да осигурят стабилност. Скалите бяха предимно от риолит и вероятно не се нуждаеха от болтове, но това засили безпокойството му. В тази мина нещо не беше наред.
След двеста метра откри малка галерия за вентила ция, дупка в земята, която се спускаше към следващото ниво. Подобни малки вертикални шахти свързваха две нива в мината и често се срещаха в тунел, използван за изнасянето на изкопания материал. Дървените перила до малката галерия бяха сухи и счупени, а стълбата монтирана от едната страна, изглеждаше толкова крехка, че едва ли би издържала и тежестта на мишка. Когато стигна до работната шахта на галерията, на четиристотин и петдесет метра от главната шахта, вече бе минал през осем разклона, две малки галерии и един отвор в тавана. Това означаваше, че над главата му има още едно ниво, което не бе свързано директно с главната шахта.
Първоначалната му преценка за мащаба на работата беше далеч от истината. Без да изследва разклоненията, можеше само да предполага, че те са поне два пъти повече от тунелите само в тази галерия. До дъното на шахтата оставаха още трийсетина метра и не се знаеше колко още галерии има. Като се имаше предвид стабилността на скалата и начинът, по който галериите бяха прокопани, може би имаше още няколко километра тунели, разклоняващи се от главната шахта.
В продължение на петнайсет минути Мърсър разглежда скалите наоколо. Рудата от последната експлозия не беше разчистена, когато миньорите са били изтеглени от забоя, и това беше доказателство, което бяха забравили в бързината. Миньорите обаче никога не оставяха необработена руда в мината. Мърсър преся парчетата, използвайки сила, за да отмести някои от по-големите буци, и изследва повърхността на скалата. Но под какъвто и ъгъл да я осветяваше, не видя следи от матовата, синкава почва, кимберлита, където се образуваха диамантите, и реши, че е била изгубена година, без да се постигне резултат. В хоризонталната галерия нямаше нищо ценно.
Той се върна в главната шахта, хвана въжето и даде сигнал на Гиби да го спусне, после скочи в бездната, заъртя се и се отблъсна от скалната стена. Спускането му беше зашеметяващо, но Мърсър го бе правил и преди и не изпита неприятни усещания.