Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Мислите ли, че онова нещо е заровено с изоставената мина, Давид?
— Не знам. Възможно е. Говорим за свещена реликва, за която народът ми копнее от хиляди години, и Господ знае, че търсихме навсякъде другаде. Предполагам, че това е въпрос на вяра, която е мотив с неизмерима сила, господин президент. Моята вяра ми даде сили да оцелея в лагерите на смъртта в Русия и да се заселя в Израел. Но в случая няма значение в какво вярвам аз. Ние се тревожим, че Хаим Левин също вярва и никакви кръвопролития няма да го спрат да докаже, че е прав. Ако онази реликва е в Еритрея и Левин се добере до нея, той ще се опита да обедини евреите от целия свят за каузата си. И след това може да забравите, че в Близкия изток някога ще има мир.
Дик Хена грабна телефона веднага щом президентът затвори. Той бързо набра някакъв номер и погледна президента, докато връзката се осъществяваше.
— Трябва да предупредя Мърсър. Той не съзнава, че се е забъркал в трихилядигодишна битка.
— Успокой се, Дик — с окуражителен тон каза президентът. — Познаваш го по-добре от мен и Мърсър неведнъж е доказвал, че може да се грижи за себе си.
— Да, но не и когато е в засада от две страни, устроена от хора, които имат много стари сметки за уреждане.
Хена притисна слушалката до ухото си и кокалчетата на пръстите му побеляха от напрежението.
ДОЛИНАТА НА МЪРТВИТЕ ДЕЦА
СЕВЕРНА ЕРИТРЕЯ
Мърсър заспа няколко пъти по време на бдението си като се събуждаше само секунди след като задрямваше Очите му бяха кръвясали и пареха от фините частици прах, нахлуващ в порутената барака. Стана единайсет и той разбра, че ако отново заспи, ще се събуди едва на зазоряване, затова взе сателитния телефон и излезе. Температурата през нощта бе спаднала съвсем малко. Млечният път представляваше размазано петно на небето, Повяваше лек вятър. Най-силният шум, който Мърсър чуваше, беше звукът на собствените му стъпки по напуканата пустиня.
Десет минути преди уговорения час той включи сателитния телефон, който иззвъня почти веднага. Мърсър се стресна и се запита защо контактът се осъществява по-рано.
— Мърсър.
— Доктор Мърсър, хубаво, че отново чувам гласа ти. Това беше мъжът, с когото бе разговарял в Асмара.
Мърсър се надяваше, че е бил убит по време на атаката на суданците в хотел „Амбасойра“.
— Не мога да кажа същото — отговори той. Човекът не обърна внимание на забележката му.
— Опитах да се обадя няколко пъти, но телефонът ти беше изключен. Имаме много за обсъждане. Случиха се доста неща от последния ни разговор.
Може би защото стоеше до входа на мината и вече бе изпълнил задачата си или защото бе притиснат твърде много, но Мърсър не можа да сдържи гнева си и заговори иронично.
— Да, като например неколцината аматьори, които се опитаха да откраднат бельото ми. Направиха го предишната нощ — За щастие камериерката ги уплашила с парца-ла си. Изглежда, възможностите ви са ограничени до отвличане на беззащитен старец. Може би трябва да тренирате повече. Опитайте се да взимате бонбони от дете. Чувал съм, че е по-трудно, отколкото звучи.
— Хуморът ти е пресилен — каза гласът. — И вероятно ще пресъхне напълно. Слушай много внимателно.
Отново настъпи мълчание и после Мърсър чу друг глас. Хари! Звукът беше далечен, сякаш думите му бяха записани предварително и пуснати на касетофон по телефона. Но Мърсър долови ужаса в гласа на възрастния мъж. Хари говореше така, сякаш бе преживял адски мъки.
— Мърсър, трябва да намериш диамантената мина. Казаха ми, че ако не я откриеш до две седмици, ще започнат да ме режат на парчета. Държат ме в една мръсна дупка и ми дават някаква гадост, по-гнусна и от „Будълс“. Не знам още колко ще издържа.
— Това трябва да ти е достатъчно — обади се терористът, — за да си доволен, че приятелят ти още е жив. Аз спазвам своята част от уговорката. А ти?
— Защо две седмици? Мислех, че разполагам с четири.
— Вече не. След две седмици ще ни кажеш къде е мината, инак Хари Уайт ще бъде убит.
— Още дори не съм се приближил до нея — излъга Мърсър, поглеждайки осветения от луната черен силует на сондажната кула. Знаеше, че за две седмици няма да може да измисли изпълним план. „По дяволите!“ — изруга мислено.
— Това е твой проблем и на Хари Уайт, не мой.
— Имам предположения. Научих някои неща от но-мадско семейство, с което се запознах преди няколко дни, но ми трябва повече време. Тази страна е голяма, за Бога! Досега бяхте сговорчиви. Дайте ми още една седмица, кълна се, че след три седмици ще знам къде се намира мината.