Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Имаш две. А сега, искам да обсъдим случилото се в Асмара.
— Не съм убил вашия човек.
— Знам, Мърсър. И двамата съзнаваме, че има и други хора, заинтересувани от нашата операция, и може да се наложи да защитаваме теб и екипа ти. Ето защо трябва да ми кажеш къде си в момента.
— Наистина ли мислиш, че ще повярвам на внезапната ти загриженост за здравето ми?
— Интересът ни към здравето ти е документиран. До казателството са двамата мъртви африканци, които ос тавих в хотелската ти стая. Смятам те за свой наемник и искам да успееш. Кажи ми къде си.
— Не. Ти искаш мината, а аз — Хари Уайт. Това е уго-ворката ни и ще ме оставиш на мира, докато я намеря.
— А суданците?
— Аз ще се погрижа за това.
— Знаеш, че не мога да те накарам да ми кажеш. Но когато разговаряме следващия път, ще имам друг запис и ще чуеш, че Хари Уайт е загубил лявата си ръка. — Линията прекъсна.
— По дяволите! — Мърсър набра номера на сателитния телефон, който бе дал на Хабте.
— Да? — веднага отговори еритреецът. Както се бяха уговорили, преди да се разделят, той чакаше Мърсър да се обади.
— Аз съм, Хабте. Мисля, че току-що обърках нещата с похитителите. Отправиха ми заплахи и аз им вярвам.
Мърсър си припомняше разговора, когато му се стори, че Хари бе казал нещо странно. „Някаква гадост, по-гнусна и от «Будълс».“ Какви ли ги говореше старецът, по дяволите? — Слушай, няма да ти разказвам подробности, но багерът ще ми трябва по-рано, отколкото смятах. Можеш ли да тръгнеш на зазоряване?
— Да. Собственикът му ремонтира пътищата тук, но е предупредил, че му се налага да замине.
— Малко странични доходи, а?
— Не виждам нищо лошо в това. Накфа е порутен, а багерите са рядкост в Еритрея.
— Стига резервоарите му да са пълни, когато дойдете тук — предупреди го Мърсър.
— Ще са пълни. Ще докараме и другите машини, които ме накара да наема, преди да пристигнеш в Еритрея.
— Добре. Ще ни трябва генераторът и преносимите прожектори. — Сателитните телефони не бяха застраховани срещу подслушване, но Мърсър беше убеден, че по това време никой не слуша точно тази честота. Въпреки това нямаше намерение да рискува, съобщавайки къде се намира. Той съобщи на Хабте координати на около петнайсет километра от Долината на мъртвите деца и каза, че ще изпрати Гиби да го доведе. — За колко време ще се придвижиш?
— Ще отнеме най-малко един ден. Теренът е неравен и река Адоба може вече да се е препълнила. Най-добре ще е Гиби да ме посрещне по обяд вдругиден.
— Ясно.
Мърсър продължи да мисли за Хари Уайт. „Будълс“ беше търговско название на марка джин. Защо Хари получаваше джин, щом похитителите му бяха мюсюлмани и им бе забранено да пият алкохол? Очевидно Хари се опитваше да му каже нещо, но Мърсър беше твърде уморен, за да го разбере.
Мърсър събуди Гиби веднага щом се съмна. Бе спал достатъчно, за да задоволи непосредствените потребности на организма си, но се чувстваше малко замаян от горещината. Гиби се съгласи да остане в долината и да му помага до другата сутрин, а сетне да отиде да вземе Хабте, Селоме й техниката.
След бърза закуска Мърсър прегледа сондажната кула, а Гиби извади всички въжета, които бяха донесли. Ръждата по стоманените подпори беше повърхностна и металът отдолу изглеждаше стабилен. В тойотата имаше въжета само по петнайсет метра, но ако ги завържеха и ги прикрепяха за влекача на джипа, щяха да бъдат достатъчни за да може Мърсър да стигне до дъното на изкопа.
Той монтира няколко макари на металната рамка, уви подпорите с пластир и ги намаза с машинно масло от джипа, за да не може грапавият метал да протрие въжето. После показа на Гиби как да борави с импровизира ната седалка от въжета.
— Гиби, не забравяй, че само ти можеш да ме спасиш от падане в тази адска дупка — предупреди го Мърсър докато стоеше до входа на старата мина.
Гиби се бе оказал способен помощник, но Мърсър все още не се осмеляваше да повери живота си на младежа Черната шахта сякаш искаше да го засмуче в дълбините си.
Пое няколко пъти въздух, скочи и увисна над петдесетметровата бездна. Гиби се засуети за миг с въжето и Мърсър пропадна още няколко сантиметра.
— Добре ли си?
— Да, ефенди — усмихна се еритреецът. — Люлката ти те прави по-лек.
Благодарение на системата с макарите Гиби бе натоварен само с двайсет и пет килограма от действителната тежест, но въпреки това Мърсър бе завързал края на въжето за влекача на тойотата. Когато дойдеше време да го издърпа, Гиби щеше да се нуждае от мощността на джипа.