Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Не обърна внимание на следващите три хоризонтални галерии, защото знаеше, че ако се наложи, може да ги изследва, докато се издига към повърхността. Както очакваше, на дъното на шахтата имаше купчина изкривени съоръжения и стотици метри сплетен стоманен кабел. Когато мината е била напусната, миньорите бяха предпочели да хвърлят техниката в изкопа, вместо да позволят да я вземат враговете, вероятно напредващата английска армия. Мърсър стъпи на навит на кълбо кабел. Нишките бяха ръждясали и слепени от сезонните дъждове в Еритрея и се бяха превърнали в плътна маса метал, която приличаше на модернистична скулптура. Лъчът на фенерчето освети горната част на клетката, използвана да изтегля хората от мината, и по-нататък разхвърляните съоръжения. Мърсър видя подемник, който не бе паднал на дъното на шахтата, а бе заседнал на четири-пет метра от земята. Той отскочи назад, когато забеляза сгърчен труп. След няколко секунди сърцето му нормализира ритъма си.
Проправи си път през купчината железа, за да го разгледа по-отблизо. Трупът беше в подобна фаза на разложение като еритрейския войник, когото с Гиби бяха погребали предишния ден. И униформата му изглеждаше същата. Мърсър предположи, че някой любопитен войник се е приближил до шахтата, изгубил е равновесие, полетял е надолу и бързо е срещнал смъртта. Той отново се откачи от въжето и сигнализира на Гиби да задържи позицията му.
Тук-там между съоръженията имаше празни пространства, през които Мърсър можеше да мине и да стигне до най-дълбоката хоризонтална галерия в мината, чийто вход бе блокиран от изоставените миньорски инструменти. Но дори при най-благоприятни обстоятелства опитва да го направи беше опасен. Железата бе възможно да се разместят и да го затрупат, без да има надежда да бъде спасен. Нямаше как да сигнализира на Гиби и дори да успееше, един-единствен човек не можеше да стори нищо за да го измъкне.
Но Мърсър нямаше избор. Той раздвижи мускулите си, подготвяйки се за предизвикателството, коленичи надникна в тъмната купчина и започна да се промъква. Извиваше тяло между съоръженията, движейки се, без да спира, Навеждаше се. Острата стомана поряза ръцете му и охлузи кожата на краката и гърба му. Дрехите му се превърнаха в дрипи. Все едно се движеше в огромно кълбо от бодлива тел. Ако намереше път към хоризон талната галерия, после щеше да се върне лесно, следвай ки дирята от капки кръв.
Навлезе на два и половина метра в железата и освети пространството под асансьорната клетка. Лъчът бе по гълнат от мрака на друга хоризонтална галерия, после дната. Провря се под клетката и затаи дъх, когато част съоръженията се разместиха, скърцайки като огромни стоманени челюсти. Имаше чувството, че купчината всеки момент ще се срути. Без да обръща внимание на болката, когато парче метал резна гърба му, Мърсър преодоля последните метри и се претърколи в галерията, точно когато грамадата рухна. Тоновете съоръжения, застрашително крепящи се от половин век, се срутиха на дъното на мината в облак от прах. Трясъкът отекна в шахтата. Ако Мърсър се бе забавил със секунда, тялото му щеше да бъде прерязано на две, когато клетката се стовари на входа за галерията като острие на гилотина.
Дишането му беше учестено въпреки усилията да го нормализира, вдишвайки вонящия прах с всяко поемане на въздух. Мърсър огледа кървящите си рани и после насочи лъча на фенерчето към задръстената шахта. Правоъгълният отвор на галерията бе блокиран от непрохо-дима стена от отломки. Мърсър хвана стоманена подпора и започна да я дърпа, докато му се зави свят. Но под пората помръдна само един-два сантиметра. Когато бе паднала, кабелите, въжетата, клетката, подемниците и всички други съоръжения, хвърлени в шахтата, се бяха заклещили, намествайки се като парчета от ребус, и бяха препречили входа. Нужни бяха експлозиви, за да се изкъртят.
Мърсър бе хванат в капан.
— Неочакван обрат — измърмори той.
Знаеше, че паниката идва в резултат от страха от неизвестността, и за добро или лошо, и преди се бе заклещ-вал в мини, така че потисна опасенията си. Върна се спокойно и тръгна по тъмния тунел, но само след няколко метра спря. Кръвта се отдръпна от лицето му и стомахът му се сви.
Дългият тунел беше пълен със стотици трупове. Отначало Мърсър помисли, че са били хванати в капан там като него. Но после видя, че труповете са наредени край стените. Тези хора биха се борили до последен дъх, за да се измъкнат от галерията. Щяха да се скупчат до шахтата, а не да се отпуснат в тези спокойни пози. Той се вгледа в мъжа, който лежеше най-близо до него, и разбра какво се е случило. В изсъхналата кожа на челото на човека имаше дупка. Съдейки по облеклото им, това бяха миньорите, които бяха изкопали тунелите. Те бяха застреляни, когато италианците бяха избягали, и телата им бяха изоставени там. Вечното им мълчание пазеше тайната на мината.