Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
Трябваше да се покаже малко по-дръзка, както я бе посъветвал Брайън.
Обърна се и изрече гордо:
— Аз съм, Джайлс.
После видя Катон. И въпреки решителността си усети как сърцето й отново затуптява лудо.
— Фийби, какво, в името на всемогъщия, правиш тук?
Докато изричаше тези думи, Катон слизаше от коня. Влезе в двора и тръгна по пътеката към нея с лека крачка, а бялата якичка на ризата му блестеше в здрача над тъмната кожена туника. Стигна до нея и сложи ръце на раменете й.
За първи път Фийби усети как се свива пред него. В погледа му се мярна неодобрение, очите му, станали тъмни и блестящи, се впиха в бледото й лице.
— От какво се плашиш? — запита той тихо.
— От тебе. — Фийби се насили да срещне погледа му. — Не мислиш ли, че имам основателна причина, милорд?
В дълбините на погледа му имаше нещо наранено и същевременно неизмеримо съблазняващо.
— Не — каза Катон. — Нямаш причина да се страхуваш от мене.
Фийби сведе очи с израз на почти осезаемо неверие. Лицето на Катон се стегна, но той успя да заговори със съвсем обикновен глас:
— Какво правиш тук по това време на нощта, Фийби?
— На Мег й трябват лекарства, освен това се безпокоеше за котарака си. Дойдох да го нахраня и да видя дали е добре. Той избяга, когато тълпата нахлу тук сутринта.
Лека тръпка пробягна през нея и тя се извърна, сякаш за да скрие изражението си.
Катон инстинктивно вдигна облечената си в ръкавица ръка и прихвана леко врата й, пръстите му се сключиха, топли и твърди, около нежния й тил.
— Ела.
Мъжете от кавалкадата се бяха събрали на тясната пътека, конете им се въртяха неспокойно на място и разтърсваха сбруите, душейки пролетния ветрец. Конниците бяха въоръжени с пики и мускети, втъкнати край седлата, на коланите им бяха запасани саби.
Когато стигнаха до тях, Фийби се поколеба.
— Няма нужда да прекъсвате работата си, сър — каза тя със застинал глас. — Мога сама да се прибера у дома.
— Не — каза решително Катон. — Не можеш. — Взе от ръцете й кошницата и фенера и ги сложи на земята. — Подай си крака. — Наведе се и подложи длан. — Хвани се за седлото, аз ще те вдигна.
Фийби се покатери на седлото. Беше облякла една от старите си рокли и протрито вълнено наметало без закопчалка, затова не се страхуваше, че нещо може да се скъса. Седна по мъжки, прибирайки полите си до коленете, без да се тревожи, че излага на показ обутите си в чорапи крака.
— Отиваме си у дома, Джайлс — нареди Катон, докато гасеше фенера и го оставяше зад портата. Подаде кошницата на Фийби и се качи на седлото зад нея. — Да тръгваме, джентълмени.
Той потегли и конниците го последваха един по един по пътеката.
Фийби искаше да се облегне назад, да се сгуши в ръцете му, които я обгръщаха. Но как да го направи?
— Има някой там — прошепна тя. Напрегнатият й слух бе доловил някакво иззвънтяване, може би от конска сбруя. — Чуй.
Катон дръпна юздите, давайки знак на хората си да направят същото. Всички затихнаха, напрегнали слух в притъмняващата гора.
Тогава Катон също чу звука, чу го и Джайлс, вдигна пръст и посочи вдясно от себе си. Изтрещя съчка, после още една. Разнесе се слабо изцвилване. То спря почти веднага и настана гробна тишина. Нищо не помръдваше, нито птичка, нито заек. Тъкмо тази тишина, това отсъствие на обичайни звуци подсказа на Катон, че си имат компания в гората и че тази компания не иска да бъде открита.
Той се вгледа смръщен в дърветата. Ако беше отряд роялисти, трябваше да ги нападне. В обичайните обстоятелства не би се поколебал. Усещаше, че Джайлс цял трепери от желание за битка.
Но Катон не можеше да се бие сега, когато Фийби беше на седлото пред него.
Фийби пое нещата в свои ръце. Нямаше да се превръща в пречка за военните му начинания, каквото и да й беше мнението за тях. Наведе се назад и му прошепна на ухото.
— Ще чакам на някое дърво. Вече съм го правила.
Усмивката на Катон проблесна в мрака.
— Добре — прошепна в отговор. — Слизай тогава.
Положи я на пътеката и Джайлс кимна доволно.
Все още стискайки кошницата, Фийби се промъкна сред дърветата вляво от пътеката. Каквото и да станеше, щеше да стане вдясно, така че тя нямаше да бъде намесена. Усети странна бодрост да се примесва към естествения й страх. С Катон всичко щеше да бъде наред. Тя го беше виждала в действие. Вярваше в него. Никой не би могъл да се справи по-добре.
Положи кошницата до дънера на един дъб с ниско надвиснали клони и се покатери на най-долния. Роклята й се скъса под мишниците, когато вдигна ръце да хване един по-висок клон. Мислено вдигна рамене. Тази рокля така и така й беше омаляла.