Безсилието на всемогъщите
- Автор: Ранк Хайнер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нася Кралевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Безсилието на всемогъщите». Краткое содержание книги:
Сестрата изчезна.
Йона се пооправи, измъкна краката си и метна завивката върху раменете.
— Какво търсите всъщност в Психодом вие, хора, които разваляте играта? Може би мислите, че съм душевно болна? Глупости, това не е нищо повече от едно настроение. Чувствувам се блестящо! И имам достатъчно приятели, за да не разчитам на вас, казвам ви го, да знаете — тя гневно отметна завивката встрани.
— Права си, Йона — каза бързо Асмо, — държахме се малко глупашки. Ако лекарят няма нищо против, ще изпием за твое здраве по един феликс.
— Искам да зная защо сте тук — лицето й бе изпълнено с недоверие.
— За да ретрансцендираме Зукинатал.
Йона се сепна. Един момент тя изглеждаше безпомощна, след това изрече бързо.
— Чудесно, и аз ще дойда. Никога досега не съм виждала аслотка.
На вратата се появи друга сестра.
— На вашите услуги, мадам.
— Имам нужда да се изкъпя и да облека нещо. Но бързо. Нали ще ме почакате? — Тя погледна умолително. — След няколко минути ще бъда готова.
Подскочи от леглото и тананикайки изтича към банята. Водата издаде плясък, когато тя се хвърли в басейна за плуване.
Зермат-медик със самоуверен израз, в липовозелена униформа и златни знаци на ранга, влезе в стаята. От горния ляв джоб на дрехата му се подаваше тръбичка за упойка.
— Много любов. Искали сте да ме видите?
— Какво й е на пациентката?
— Нищо сериозно, минхер. Вероятно лека психосоматологична дискомпозиция.
Лука го изгледа изпитателно с хладен поглед.
— Вероятно? Защо не знаете точно?
— Пациентката дойде по собствено желание, мадам. Не разреши диагностичен преглед.
Асмо размисли за момент.
— Тогава прегледайте я сега — каза той.
— Извинете, минхер, за целта е необходимо съгласието на пациентката.
От банята се чу пронизителен вик.
— Фуй! — извика Йона. — Изглеждам като чума! Не можете ли да побързате, вие, глупаво нищожество? — Тя започна да се смее, като е ли бе казала шега.
Малко след това излезе от банята облечена.
— Можем да тръгваме — каза тя и се обърна към вратата.
Асмо я задържа.
— Момент. Искам да съм сигурен, че нищо ти няма. Лекарят ще те прегледа.
— Смешно е, няма ми нищо. Ще загубим само време.
— Дотогава имаме време. Лука даде знак на лекаря.
— Започвайте, Ник.
Зерматът запази непоклатимата любезност на обучения терапевт.
— Моля да бъде извинен, мадам. Както вече казах, важно е съгласието на пациента — той се наведе и се загледа в картината на пластичния телевизор, като че и въпросът вече не го засягаше. Йона се усмихна:
— Е, и… Хайде, идвайте. Асмо тръсна глава.
— Вече взе да ми става много! — извика тя. — Не си ми опекун. Не искам да ме преглеждат!
— Това си е твоя работа. Но тогава не можеш да дойдеш с нас в конклава.
— Кой би могъл да ми попречи на това?
— Аз.
Тя тупна с крак:
— Нямаш право.
— Разреши да те прегледат или оставаш тук. Ние трябва веднага да тръгваме, Съветът чака.
Йона разбра, че с упорство няма да успее.
— Защо си толкова отвратителен с мен? — поде тя плачливо. — Чувствувам се самотна. Моля те, остави ме и аз да дойда.
— След прегледа.
— Искаш да ме унижиш, искаш да докажеш на новото си увлечение каква власт притежаваш! Бъди поне честен и признай.
Асмо загуби търпение.
— Престани с глупавия си брътвеж! — извика той.
— Все ми е едно с кого спиш — крещеше тя, — но твоите грубиянски маниери са ми нетърпими.
— Ела, Лука, тръгваме — каза Асмо.
— Не! — изтича след него Йона и го прегърна. — Ти не можеш да ме оставиш сега!
Той се опитваше да се освободи от ръцете й, но тя се бе вкопчила в него, като че ли се касаеше за живота й.
— Няма да остана тук — задъхваше се тя. — Не искам! Не искам!
— Предприемете нещо! — извика Асмо към лекаря. — Нали виждате, че има психически дефект.
Зерматът се поколеба.
— Дайте й средство за успокоение.
Зерматът кимна и извади от джоба на гърдите си тръбичката за упойка.
— Пуснете ме! — крещеше Йона. — Той не бива да ме докосва.
В очите й бе изписан смразяващ ужас. Тя удряше около себе си и тропаше с крака. Асмо хвана здраво ръцете й, лекарят откопча ръкава на китката й и го запретна нагоре.
— Пуснете ме — стенеше тя. В очите й имаше сълзи. Тя се съпротивляваше, след това тялото й изведнъж се отпусна. Загубила бе съзнание.
Странно, мислеше си Асмо. Нямаше никаква причина за това, тръбичката за упойка дори не я бе докоснала.
Лекарят и сестрата я занесоха на леглото.
— Така — рече Асмо, — сега искам да знам диагнозата.
— Без преглед е невъзможно, минхер.