Стас и Нели (Из африканските пустини и лесове)

XXVII

В дървото имаше два отвора: единият — обширен, на половин метър от земята, вторият — по-малък — на височина колкото първия етаж на градска къща. Едва Меа бе хвърлила в долния отвор запалените клони, и веднага от по-горния започнаха да излизат големи прилепи, които заслепени от слънчевия блясък, летяха с писъци край дървото като обезумели. Но след малко отдолу се измъкна светкавично истинският стопанин на хралупата — огромна боа, която, изглежда, в полусън смилаше остатъците от последния си пир и едва когато бе усетила в ноздрите си дима, беше се събудила и помислила за спасението си. Като видя желязното туловище, което във формата на ужасна пружина изхвръкна от димящия отвор на дървото, Стас грабна Нели на ръце и побягна с нея към откритата джунгла. Ала само изплашено, влечугото не мислеше да ги гони, а лъкатушейки между тревата и разхвърляните вързопи, бягаше с невиждана скорост към падината, за да се скрие сред скалните отломъци и кухини. Децата се съвзеха от уплахата. Стас остави Нели на земята и скочи за пушката, след това хукна подир змията по посока на прулома, а Нели тичаше по следите му. Но след петнайсетина крачки те се стъписаха като вкаменени от необикновената гледка, която се откри пред очите им. Високо над падината за миг се показа тялото на змията и като описа зигзаг във въздуха, отново падна надолу. След малко се показа отново и пак падна. Като притичаха до брега, децата видяха изумени как новият им приятел слонът се забавляваше по този начин със змията и след като два пъти я беше изпратил във въздушно пътешествие, сега тъпчеше старателно главата й с огромния си като греда крак. Като завърши тази операция, той отново вдигна с хобота си трепкащото още тяло, но този път не го хвърли нагоре, а право във водопада. След това, клатушкайки се насам-натам и размахвайки уши, започна оживено да гледа Нели, а накрая протегна към нея хобот, сякаш напомняше за наградата, която му се полага за геройската и много разумна постъпка.