Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Мъже и жени от именията на лорд Добрайн се завтекоха от коневръзите да отведат конете. Никой не стигаше и до раменете на Перин. Облечен по селски народ, те се кланяха и приклякаха неспирно и с хрисимо покорство. Файле твърдеше, че само ги притеснявал, като им кажел да престанат или поне да не кимат толкова начесто около него; честно казано, точно така му намирисваха, когато им се сопнеше, и след час-два отново започваха с поклоните и кляканията. Други, на брой почти колкото мъжете на Две реки, шетаха около конете или волските коли с високите колелета, натоварени с провизиите им. Неколцина притичваха навън-навътре от една палатка на червени и бели ивици.
Както обикновено, щом погледна към палатката, Перин изпръхтя и се навъси. Берелайн си имаше още една, по-голяма от тази, в майенската част на лагера, плюс още една за двете й лични слугини, и друга за двамата хващачи на крадци, които бе настояла да вземе със себе си. Анура си имаше своя шатра, както и Гален, но само той с Файле си имаха тук една. Колкото до него самия, той можеше да спи и навън под небето, като мъжете от родния му край. Те си нямаха нищо за заслон през нощта освен едното походно одеяло. От дъжд определено нямаше причина да се боят. Кайриенските слуги си постилаха под колите. Не можеше обаче да помоли Файле да направят поне това, не и след като Берелайн си имаше своя палатка. Как не можа да я остави тази Берелайн в Кайриен! Но пък тогава щеше да се наложи да прати Файле в Бетаал.
Гледката с двата пряпореца на високите, прясно одялани пилони на разчистеното пред палатката място го вкисна още повече. Ветрецът леко се беше поусилил, въпреки че си беше все тъй горещ; стори му се, че чу отново тътен, много отдалече откъм запад и съвсем смътно. Знамената се разгънаха бавно и на вълни, сринаха се от собствената си тежест и отново се развяха. Неговото, с Вълчата глава на пурпурен фон, и Червения орел на отдавна несъществуващата Манедерен, пак така изложени на открито въпреки изричните му заповеди. Може и наистина да беше престанал да се крие вече, но сегашният Геалдан беше част от някогашната Манедерен и Алиандре никак нямаше да остане доволна, ако чуеше за това знаме! Той се усмихна учтиво на дебелата нисичка жена, която приклекна в дълбок реверанс и отведе Стъпко, но никак не му беше лесно. На лордовете трябваше да се кланят и след като го смятаха за лорд, явно не се справяше добре.
Стиснала юмруци на хълбоците си, Мейгдин изгледа веещите се пряпорци, докато отвеждаха коня й заедно с останалите. Изненадващо, Бреане беше взела нейния и своя вързоп и ги държеше малко непохватно; гледаше другата жена раздразнено.
— Чувала съм за тия знамена — каза изведнъж Мейгдин. При това сърдито; в гласа й гняв нямаше и лицето й беше съвсем гладко, но гневът й изпълни ноздрите на Перин. — Вдигнали са ги едни хора в Андор, в Две реки, въстанали срещу законния си владетел. Айбара е име от Две реки, струва ми се.
— Ние в Две реки не знаем много за законни владетели, госпожо Мейгдин — измърмори той сърдито. Този път лично щеше да съдере кожата на тези, които бяха развели знамената. Ако приказките за бунт се бяха пръснали толкова надалече… Твърде много усложнения си имаше вече, за да му поднасят нови. — Предполагам, че Мургейз беше добра кралица, но ние трябва ше да се браним сами и се бранехме. — Изведнъж се досети на кого му приличаше. На Елейн. Не че това означаваше нещо — виждал беше хора на хиляди мили от Две реки, които можеше да са от родове, които познаваше у дома. Въпреки това тя сигурно имаше някаква причина да се гневи. Говорът й приличаше на андорски. — Нещата в Андор не са толкова зле, колкото може би сте чули — каза й той. — Кемлин беше спокоен, когато за последен път бях там и Ранд ал-Тор смяташе да постави дъщерята на Мургейз, Елейн, на Лъвския трон.
Сините очи на Мейгдин блеснаха и тя викна така, сякаш той й беше виновен за нещо:
— Смятал да я постави на трона? Никой не поставя една кралица на Лъвския трон! Елейн сама ще изяви претенциите си за трона на Андор, по право!
Перин се почеса по главата и му се дощя Файле да престане да гледа жената толкова спокойно и да каже нещо. Но тя само затъкна ръкавиците си зад колана. Преди да измисли какво да отговори, Лини притича, хвана Мейгдин под мишницата и така я раздруса, че зъбите й изтракаха.
— Извини се веднага! — сопна й се старицата. — Този човек спаси живота ти, Мейгдин, а ти се забравяш. Една проста селянка да говори така на лорд! Опомни се, спомни си коя си и не позволявай езикът ти да те вкара във вряла вода! Ако този млад лорд е в разпра с Мургейз, какво пък, всички знаят, че тя е мъртва, и във всеки случай това не е твоя работа! Сега се извини преди да се е ядосал!