Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Господин Бро…
— Генерал Броган, мадам.
Тя сведе нос към него.
— Генерал Броган, тръгнали сме към двореца си. Предлагам да престанете да ни преследвате и да се прибирате във вашия. Нощта е малко студеничка за разходки.
Иззад Тобайъс Галтеро гледаше как панделката на деколтето й се повдига и спуска с учестеното й от гняв дишане. Тя също го забеляза и се загърна в пелерината си. Дукът от своя страна видя погледа на Галтеро и се наведе напред.
— Махнете си очите от жена ми, господине, или ще ви насека на парчета и ще нахраня с вас хрътките си.
Устните на Галтеро се разтегнаха в коварна усмивка. Той изгледа по-високия от него мъж, но не каза нищо.
Дукесата изпухтя:
— Лека нощ, генерале.
Двойката пак потъна в мрака, за да обиколи още веднъж бунището. Явно бяха твърдо убедени, че се движат в правилната посока. Вървяха целенасочено, но в мъглата на кръгово заклинание, което щеше да ги кара да се въртят отново и отново, до несвяст. Можеше да ги спре още първия път, но реши да се наслади изцяло на ужаса в очите им, докато се опитваха да проумеят как той изниква изневиделица пред погледа им. Замъглените им от заклинанието глави нямаше да могат да си го обяснят.
При следващата им среща лицата им станаха бели като снега, после пламнаха в яркочервено. Дукесата се закова на място с юмруци на хълбоците и смръщено лице. Тобайъс гледаше как бялата панделка точно пред лицето му се повдига и отпуска от възмущение.
— Виж какво, мазен дребосъко, как се осмеляваш…
Броган стисна зъби. С яростно ръмжене сграбчи бялата панделка с две ръце и разпори предната част на роклята й чак до кръста.
Ръката на Лунета се вдигна, устните й произнесоха кратко проклятие и дукът, с полуизваден от ножницата меч, се вцепени като статуя. Можеше да движи само очите си, за да види как Галтеро извива ръцете на жена му зад гърба и я приковава на място — неподвижна и безпомощна като мъжа си, макар върху нея да не бе използвана магия. Галтеро стисна ръцете й в мощната си хватка и дукесата изви гръб. Зърната на гърдите й щръкнаха в студа.
Тъй като ножът му бе останал в Двореца на Изповедниците, Броган измъкна меча си.
— Как ме нарече, малка мръсна курво?
— Никак! — В паниката си тя замята глава от едната страна на другата, черните й къдрици заподскачаха по лицето й. — Никак!
— Виж ти, виж, толкова ли бързо губиш кураж?
— Какво искаш? — задъхано изрече тя. — Не съм проклетница! Остави ме на мира! Не съм проклетница!
— Разбира се, че не бъдеш проклетница. Твърде натруфена си за проклетница, но това не те прави по-малко презряна. Или полезна.
— Значи търсите него? Да, дука. Той е проклетник. Пуснете ме и ще ви разкажа за всичките му престъпления.
Броган изрече през стиснати зъби.
— Не може да се служи на Създателя чрез фалшиви самопризнания за лична изгода. Но ти ще му служиш, така или иначе. — Той се усмихна мрачно. — Ще служиш на Създателя чрез мен. Ще изпълняваш заповедите ми.
— Няма да направя тако… — Тя изпищя. Галтеро беше затегнал хватката си. — Да, добре — простена. — Всичко ще направя. Само не ми причинявай болка. Кажи ми какво искаш и ще го изпълня.
Тя направи неуспешен опит да отдръпне лицето си, когато той приближи своето на милиметри от нея.
— Ще правиш каквото ти кажа! — каза Броган през зъби.
Гласът й трепереше от ужас.
— Да. Добре. Имаш думата ми.
Той се ухили подигравателно:
— Не бих се доверил на думата на курва като теб, която е готова да продаде всичко, да изневери на принципите си. Ще изпълниш волята ми, защото няма да имаш друг избор.
Той отстъпи назад, стисна лявото й зърно между палеца и кокалчето на показалеца си и го дръпна рязко. Тя изпищя, ококорила огромни очи. Броган вдигна меча си и с премерено движение отряза зърното. Писъкът й заглуши воя на вятъра.
Броган сложи отрязаното зърно в протегнатата длан на Лунета. Късичките й пръсти го обвиха, а очите й потънаха в обятията на магията. Във въздуха се смесиха меките звуци на древен напев, воя на вятъра и накъсаните викове на дукесата. Галтеро я държеше здраво, бурята вилнееше около тях.
Пеенето на Лунета се извиси в писък, щом главата й се вдигна към мастиленочерното небе. Здраво стиснала очи, тя призова заклинанието около себе си и жената пред нея. Вятърът отнасяше надалеч думите, произнасяни на вещерския й език: