Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
На третия ден от пътуването ни, по здрач, магическата пръчка на Касини най-сетне слабо се изви и всички се хвърлихме върху пясъка и започнахме да ровим и копаем като къртици. Изръмжах от задоволство — останалите също — когато пръстите ми напипаха мокър пясък. Загребах пълни шепи и ги натъпках в устата си, засмуках припряно. Плюех щом изсъхнеше, а после отново налапвах пълни шепи. Когато удовлетворих малко жаждата си, вдигнах очи. Все още млясках пясъка, сякаш беше сладък шербет. Видях Диос. Лицето й беше мръсно, по зъбите й беше полепнал пясък. Тя се засмя, аз също се засмях на вида й, тя намери това за много забавно и се разсмя още по-силно.
Смехът й беше хубав. Дори сега, когато пиша тези редове, го чувам и се мъча да намеря подходящото сравнение. Не беше музикален, нито като звънче или нежен полъх в свещена горичка. Тя се смееше с цялото си същество, с дълбок, излизащ от сърцето смях, който завладява всички. И наистина скоро всички се смееха. Спря ни Дженъс — нареди да копаем по-широки и по-дълбоки дупки, от които да пият и животните.
Не си починахме кой знае колко тази нощ, нито пък се освежихме, но духът ни беше по-висок. Когато един от дивите зверове започна да вие, Лайън му отговори също с вой, завиха и всички мъже и скоро единствените звуци, които се чуваха в пустинята, бяха нашите.
Докато се хранехме, Диос седеше до мен, а после направи опит за разговор. Посочи ме, каза името ми и завъртя ръка. Повтори името ми, този път с въпросителен тон.
— Аха — казах аз. — Искаш да знаеш откъде идвам. — Посочих на запад. Тя се намръщи и поклати глава, сякаш това не беше възможно. Кимнах категорично и отново посочих на запад. Докато умуваше по това, аз произнесох нейното име и повторих нейния жест. Откъде е дошла тя? Диос посочи на юг и размаха няколко пъти пръстите си към мен, за да ми обясни, че е дошла от много далеч. Вдигнах ръце и посочих на юг, после натам, където бяхме срещнали номадите, и попитах:
— Какво стана? Как ви плениха?
Диос поклати глава, озадачена от въпроса ми. Посочих китките й, опитах се да изобразя белезници и верига и отново разперих въпросително ръце. Тя разбра въпроса и красивите й очи се избистриха. Заприказва бързо на своя език, после разочарована показа с пръсти бързо движение по пясъка. На лицето й се изписа израз на блажена невинност, Диос затананика, като че ли няма никакви земни грижи. Показваше ми началото на пътуването си, обясняваше, че е имала много придружители и силна охрана. После ми показа номадите — лукави лица, зли, скрити зад ръцете й. Разбрах, че номадите са ги издебнали от засада. После Диос скочи и ни показа битка, сражаващи се войници, накрая се отпусна, за да изобрази залавянето си. Сбърчи отчаяно лице и въздъхна, сякаш потискаше ридание. Посочи на изток — натам, накъдето я бяха карали търговците на роби — и показа как пълна кесия сменя собственика си. Разбрах, че трябваше да я откарат на някъде далеч и да я продадат.
Дори с тези торбести панталони и издутата риза, с попукани устни, Диос беше забележително красива. Щеше да донесе добра пара на номадския вожд.
Замълчахме за малко, и двамата търсехме начин да продължим разговора.
— Може би аз ще мога да помогна, приятелю — каза Дженъс. Не бях чул кога се е приближил и го погледнах леко изненадан. Той ми подаде малка дървена кутия с писмени принадлежности и клекна до мен. — Ако си спомняш, по тези въпроси имам известен опит.
— Не съм много сигурен, че можеш да помогнеш — казах аз. — Доколкото мога да разбера, между двата езика няма нищо общо.
Дженъс се засмя.
— Веднъж ти казах, скъпи Амалрик, че най-добрият начин да изучиш някой език е да легнеш с жена, която го говори.
Предложението му ме ядоса.
— О, стига, Дженъс! Няма да се възползувам от положението, в което се намира това момиче. Тя очевидно е от добро семейство. Като моето, или дори по-добро, гарантирам. И очевидно е девствена. Няма да е добре, ако…
— Няма да е добре, ако точно сега се държиш така, сякаш си у дома в спокойната, скучна Ориса, Амалрик. Това е животът. Реалният живот. — Той посочи с ръка към пустинята. — Приеми го такъв, какъвто е, приятелю. Иначе ще съжаляваш, докато си жив.
Исках да възразя, но Дженъс се обърна към Диос.
— Моят приятел мисли, че ти си най-хубавата жена на света — каза той на нашия език. — Той вярва, че ти си принцеса. И може би наистина е така. Амалрик също е почти принц, така че двамата ще бъдете добра двойка.
Диос леко се намръщи на думите му, понеже не ги разбра, после се усмихна, отговори му на своя език и посочи кутията с писмени принадлежности. Дженъс я отвори. Вътре имаше чисти листа и пера за писане. Диос се засмя и ги извади. Дръпна ръкава си, каза една дума, после я повтори бавно… и я записа на един лист. Подаде ми го и ми направи знак да сторя същото.