Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Ръкав — казах аз. — Ръ-кав…
— Не бъди толкова недосетлив, търговецо — обади се Дженъс. — Тя очевидно има предвид цялата дреха. Ако я карате така, ще трябва цяла нощ да си обяснявате само части от облеклото. От шева и подгъва до яката.
— Смяташ, че има предвид цялата риза? — попитах аз глупаво.
— Повече от сигурно — каза Дженъс.
Диос ни гледаше нетърпеливо. После дръпна ризата си, каза същата дума, която бе казала по-напред, и посочи буквите на листа.
— Риза — казах аз. — Риза. — Написах думата. Диос плесна с ръце от удоволствие и хвана крачола на панталона си. — Панталон — обясних аз. Диос повтори след мен:
— Пан-та-лон.
Дженъс се изправи и подхвърли:
— Не е интересно. Викнете ме, когато стигнете… до анатомията.
Почервенях от яд. Бях сигурен, че Диос е разбрала казаното от тона му. Обърнах се, търсейки начин да се извиня за похотливите бележки на моя приятел, но видях на лицето й само учудване. Тя вдигна внимателно пръст и докосна косата ми, лицето ми. Каза една дума. Не ми трябваше речник. Единствената дума, която можеше да бъде, бе… червен.
— Не разбирам защо си решил да използуваш любовно биле за красивата Мелина, Амалрик — обади се Дженъс от тъмнината. — Огнената ти коса е достатъчна за повечето жени.
Диос ме потупа по ръката и попита:
— Мелина? Мелина? — Посочи ми да напиша думата на листа.
Поклатих глава и казах:
— Хайде да оставим Мелина за друг урок. А може и въобще да не стигнем до нея.
На следващия ден привечер попаднахме на пресъхващо ручейче. Течеше в тясна клисура, от двете му страни имаше рехави дървета и шубраци. По-нагоре ручейчето прерасна в поток, растителността стана по-гъста. Водата идваше от голям самотен хълм, издигащ се високо сред равнината. На картата той беше маркиран с дебело кръстче. Може би беше, и дано да бях прав, добро място за почивка. Всички бяхме много уморени и се надявахме да е така. Все пак въпреки водата, която се стичаше по скалите, хълмът изглеждаше толкова пуст, колкото и равнината. Дженъс нареди на Мийна и хората му да са готови, в случай че хълмът е зает, и когато слънцето се мушна под тъмния си юрган, тръгнахме към върха.
Очакваше ни чудо. Хълмът всъщност бе огромен кратер с тънки стени, които предпазваха вътрешността от външните стихии. Навсякъде имаше дървета и пълзящи растения, безброй потоци кръстосваха долината надлъж и шир. Стотици животни пиеха от тези потоци; гаснещото небе беше пълно с хиляди птици, които цвъртяха и се спускаха върху милионите тлъсти насекоми.
Диос ахна очарована и посочи един от вировете, разпръснати из този миниатюрен рай. Погледнахме натам и видяхме няколко стройни антилопи да играят във водата. Между тях имаше и два тигъра. Тигрите пляскаха и се преобръщаха, размахваха лапи във въздуха и се бореха като малки котенца, без да обръщат никакво внимание на естествените си плячки. Обзе ме чувство на спокойствие и радост и неочаквано ми се дощя да се присъединя към тяхната игра. Диос се усмихна и попита нещо на своя език. Аз също се усмихнах на искрящите й от щастие очи.
— Щастлив — казах аз. — Много щастлив.
— Щастлив — повтори тя. После добави: — Да… Щастлив. Диос много щастлив. — Това беше първото изречение, което каза на орисиански.
Тъмнината и предпазливостта не ни позволиха тази нощ да слезем долу. Пътят беше дълъг и спускането бе много опасно. На сутринта Мийна изпрати Лайън на разузнаване, за да сме сигурни, че наоколо не се крият никакви врагове. Зачакахме почти без да разговаряме; всички бяхме доволни да се отпуснем спокойно. Аз и Диос прекарахме няколко часа в обогатяване на речника си: сочехме животните, цветята и дърветата и ги назовавахме.
Лайън се завърна по тъмно. И той, и хората, които бяха слезли с него, се смееха и шегуваха, само дето не подскачаха от радост — досущ палави агънца, а не войници.
— Единствената грешка, която можем да направим, капитане — каза Лайън, — е да сме толкова глупави, че да си тръгнем оттук. — И ни описа чудната картина на всичко видяно през деня. Долината била пълна с живот: тревопасни и хищници, влечуги и земноводни, гризачи с остри зъби и месоядни със зъби като игли; сенчести плодни дървета; какви ли не цъфтящи растения; безброй насекоми, смучещи нектар. — Ама просто не можете да си представите, капитане — каза Лайън. — Единственото, което липсва, са хората. Няма никакви хора. О, да! И още нещо. Наистина интересно. Онези тигри и сърните, дето ги видяхме вчера да си играят. — Дженъс кимна. — Всичко в цялата долина е така. Животните, дето трябва да се крият, си ходят съвсем спокойно. А пък зверовете, дето трябва да ги гонят и убиват, не им обръщат внимание.