Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Това е много просто за онези, които са надарени с жречески талант — каза Касини. — Ние изучаваме, под мъдрото ръководство на върховния жрец, всички писани заклинания, а после ги запаметяваме.
— Но сигурно съществуват безброй много заклинания — каза Дженъс. — Дори за един жрец не е ли много трудно да ги запомни?
— Разбира се — отговори Касини. — Точно поради това има повече или по-малко силни жреци. Аз например имам отлична памет. Не искам да се хваля, но това ми качество оцени още първият учител, когато бях приет всред братята-жреци. Обаче онези, които нямат такава дарба, а дори и аз не мога да помня абсолютно всичко, просто трябва да отидат в архивите, където се съхраняват всички заклинания.
— Когато пътуваш — отбеляза Дженъс, — не можеш да носиш със себе си библиотека.
Касини посочи с пръст челото си.
— Всичко съхранявам тук — каза той. — Това е една от причините, поради която вие сте щастливи, капитане, че именно аз бях помолен да се включа в тази експедиция.
— Да, разбирам, че сме щастливи — отговори Дженъс. — Аз обаче искам да ми отговориш направо на един въпрос. Заклинанията, които използуваш, са зазубрени. Мъдростта, както се казва, идва от древността чрез старите книги.
— Правилно — каза Касини. — Ние знаем, че те ще действат, понеже винаги са действали. Няма значение защо. Не е възможно хората да разберат тези неща. Само боговете могат да знаят защо.
Дженъс го гледаше втренчено. Касини се изчерви, разбирайки къде го е отвел разговорът.
— Значи не може да се каже защо попаднахме в този малък рай. Или нещо изпускам? — попита Дженъс. Касини запелтечи, но не можа да намери отговор. — Значи не знаем — продължи Дженъс — дали мирът, който намираме тук, е дело на хора, или дело на зверове. Вярно ли е?
— Вярно е — отговори Касини с нежелание.
— Тогава предлагам да не се допитваме повторно до боговете — каза Дженъс. — Предлагам да се подчиним на тукашните правила, все едно че са наложени от самите богове.
— Мисля, че това е най-безопасното нещо, което можем да направим — казах аз. Бях категорично на страната на Дженъс. — Освен това, дори Дженъс да греши, няма да се случи нищо лошо. А не можем да кажем какво ще се случи, ако е прав.
— Много добре — съгласи се Касини, като скърцаше със зъби. — Ще направим както казваш.
— И всички ще спазваме часовете, нали? — настоя Дженъс.
— Да — каза Касини и стана преди Дженъс да го хване в други словесни уловки.
— Не е учудващо, приятелю — каза Дженъс, — че в изучаването на нещо толкова важно като магията въобще няма никакви закони… освен закона магьосниците да пазят в тайна знанията си.
— Предполагам, че такова е естеството на нещата — отвърнах аз.
— Наистина ли мислиш така?
Започнах да отговарям, после поклатих глава.
— Кой може да каже? Когато бях дете, подлудявах учителите си с такива въпроси.
— А сега, когато си зрял мъж?
— Аз не съм Касини — отговорих му. — Не е необходимо да хитруваш. Кажи си направо какво имаш предвид. Нали виждам, че ти се говори за това.
Дженъс се засмя на прозорливостта ми.
— О, всеки човек обича да се слуша като говори! — каза той. — Сигурно има някакъв малък демон на самовъзхищение, който лудее от радост при звука на собствените ни гласове. — Той пийна сладка вода от една кратуна и ми я подаде и аз да пия. — Аз наистина имам собствени теории, както ти се досети, и те отиват много по-далеч от празното бръщолевене на Касини, че магиите действат, защото винаги са действали.
Кимнах му да продължи.
— Аз вярвам, че в основата на всичко лежат някакви принципи — каза Дженъс. — Един от тях е, че всяко нещо създава подобно на себе си нещо, от което следва, че последствието прилича на своята причина. Друг такъв принцип е, че нещата, които веднъж са били в контакт, ще продължат да си въздействат независимо колко голямо е разстоянието между тях. Един пример може да илюстрира и двата принципа: ако един жрец реши да унищожи някого, той се опитва да вземе нещо лично, къдрица от косата например. Такова нещо се опитаха да направят с теб в Ликантия. Тогава той прави подобие на врага с косата като част от подобието и после го атакува… чрез изгаряне например. Ако това бъде извършено правилно, врагът силно ще пострада и може дори да умре.
— Черна магия — промълвих аз.
— Не, просто пример за законите на жреците — каза Дженъс. — Те делят магията на черна и бяла. На добра и лоша.
— А ти не мислиш ли, че има разлика?
— Никаква. За онзи, който се опитва да унищожи своя враг, магията е добро нещо. С други думи, бяла. За жертвата, разбира се, повече от сигурно е черна. Мисля, че единствената разлика е от коя страна се гледа.