Далечно царство

— Коляно.

— Коляно — отговори тя, но почувствах как мускулите й се стегнаха — готвеше се да предпази следващия обект на изследването ми. Вместо да продължа към него, аз докоснах рамото й и казах:

— Рамо. — Тя ме погледна странно, изненадана от промяната на тактиката ми.

— Рамо — повтори Диос предпазливо. Наведох се към нея и тя не се отдръпна.

— Целувка? — попитах аз и доближих лицето си още повече.

— Целувка? — отговори тя шепнешком. Устните ни леко се допряха. Трепнах, когато почувствах колко са меки. Сложих ръката си на врата й и я притеглих по-близко, за да пия по-дълбоко от тези прекрасни устни. Почувствах на гърдите си една малка ръка, която нежно ме отблъскваше. Подчиних се, леко задъхан.

— Няма повече целувка — каза тя, но гласът й беше дрезгав, а гушата й почервеня от страст. — Амалрик учи Диос думи. Не целувка.

Кимнах и взех речника, а умът ми се бореше да възстанови нарушеното равновесие. Диос забеляза объркването ми и ме потупа по ръката.

— Целувка хубав — каза тя. — Прави Диос щастлива. — Тя приглади дрехите си и превзето се изправи. — Учи целувка по-късно. — И докато надеждите ми се отправиха към бъдещето, Диос отново се засмя. — Много по-късно… Може би…

Вечерта Дженъс настоя тримата с Касини да поговорим за експедицията.

— Мисля, че ще бъде разумно — каза той, — ако се разберем още отсега за някои неща. Например колко ще останем тук. И какво поведение ще имаме през това време.

— Зная с какво нетърпение очакваш отново да тръгнем, Дженъс — казах аз, — но преди това имаме нужда от почивка. Съмнявам се пътуването да стане по-леко и в колкото по-добра форма сме, толкова по-големи ще са шансовете ни за онова, което ни предстои.

— Няма да оспорвам това — каза Касини. — Озадачен съм обаче от думата „поведение“.

— Говоря за споразумението, което, изглежда, са постигнали съществата, живеещи в този кратер — каза Дженъс. — Мисля, че трябва да следваме техните правила, ако мога да употребя тази дума, и също да ограничим нашето ловуване.

Касини го погледна свирепо.

— Какво те кара да мислиш, че безсловесните зверове могат да направят такова споразумение? — присмя се той. — Спокойствието, което виждаш, е единствено в наша полза.

— Все още ли мислиш, че това е твое дело? — попита Дженъс, без да си прави труда да прикрие отвращението в гласа си.

— Какво друго логично обяснение може да има? — отговори Касини. — От момента, в който напуснахме Ориса, аз правя заклинания, за да осигуря нашата безопасност и благополучие. Освен това ние имаме мощната благословия на Съвета на жреците. Досега тези две неща ни предпазваха от стрелите, намираха ни вода в самото сърце на пустинята. А сега ни дават отсрочка.

Вместо да възрази разгорещено, Дженъс се замисли над думите му.

— Помогни ми, мой учени жрецо — каза той, което изненада не само мен, но и Касини, тъй като в тона му нямаше никаква подигравка, — да видя мъдростта на твоята логика. Без да разкриваш някакви големи тайни на своя занаят, как избираш заклинанията си? И как разбираш какъв може да бъде крайният ефект от дадена магия?