Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла се изчерви като че ли я бяха хванали да прави нещо… нередно, уловена беше в действие, което я правеше различна от другите. Въпреки усмивките и одобрителните слова, тя се почувствува неудобно. Не знаеше как да отговори на въпроса на Трони. Не знаеше как да и обясни, че когато си съвсем сам и си пълен господар на времето си, можеш да се упражняваш да чуруликаш като птица колкото си искаш. Когато няма към кого да се обърнеш на този свят, можеш да се сприятелиш дори с някой кон или лъв. Когато не знаеш дали на земята има друг като теб, търсиш връзка с някое живо същество но всички възможни начини.
10
Рано следобед дейностите в Лъвския бивак позатихнаха. Макар че обикновено главното им ядене бе по пладне, този ден повечето хора го пропуснаха или хапнаха по нещо останало от закуската, в очакване на пиршество, което обещаваше да бъде великолепно, макар да не беше планирано. Хората си почиваха някои дремеха, други от време на време проверяваха гозбите, трети си приказваха тихо, но във въздуха се усещаше вълнение и всички очакваха с нетърпение една специална вечер.
Вътре в землянката Айла и Трони слушаха Диджи, която им разправяше подробно за посещението си в бивака на Бранаг и за приготовленията за тяхното бракосъчетание. В началото Айла слушаше с интерес, но когато младите жени Мамутои започнаха да говорят за роднини и приятели, които тя не познаваше, тя стана и като каза, че отива да види какво става с яребиците, излезе навън. Приказките на Диджи за Бранаг и наближаващото бракосъчетание накараха Айла да се замисли за отношенията и с Джондалар. Той беше и казал, че я обича, но никога не и бе предлагал да се съберат, нито беше говорил за бракосъчетание и тя се питаше каква ли е причината.
Отиде при огнището, където се готвеха нейните птици, убеди се, че топлината все още се усеща и тогава забеляза Джондалар с Уимез и Дануг на мястото, където обикновено работеха, настрани от хорските пътеки. Знаеше за какво си говорят, но и да не знаеше, нямаше да и е трудно да се досети. Мястото беше обсипано с големи парчета и остри отломъци от кремък, а няколко големи скални образувания от камъка, с който работеха, лежаха на земята близо до тримата майстори на сечива. Често се питаше как могат да прекарват толкова много време в приказки за кремъка.
Беше сигурна, че вече са си казали всичко, което може да се каже по тази тема.
Тя не беше майстор, но до идването на Джондалар сама си правеше каменни сечива, които и служеха добре. Като малка често бе наблюдавала Друуг, майсторът на сечива от клана, усвоявайки техниките му по метода на подражанието. Но още първият път, след като бе наблюдавала работата на Джондалар, тя разбра, че неговите умения далеч надхвърлят нейните и макар че и двамата имаха сходно чувство към този занаят, а може би и относително близки способности, методите и сечивата на Джондалар бяха много по-съвършени от тези на Клана. Тя беше любопитна по отношение на методите, които Уимез използваше и се канеше да си направи устата някой път да го погледа как работи. Реши, че сега моментът е подходящ.
Джондалар усети присъствието и още щом тя излезе от землянката, но се опита да не го показва. Беше сигурен, че тя го избягва още от демонстрацията с прашката в степта и не искаше да и се натрапва, щом тя отбягваше компанията му. Когато тя тръгна към тях, той усети как стомахът му се сви силно от напрежение — опасяваше се, че тя или може да промени решението си, или изобщо не се е запътила към тях.
— Ако аз не преча, аз иска да гледа как прави сечива — каза Айла.
— Ама разбира се. Седни — каза Уимез и и се усмихна приветливо.
Джондалар видимо се отпусна, сбърченото му чело се опъна и стиснатите му челюсти се отпуснаха. Дануг се опита да каже нещо, когато тя седна до него, но присъствието и го правеше безмълвен. Джондалар видя обожанието в очите му и с мъка подтисна снизходителната си усмивка. Постепенно се беше привързал истински към младежа, пък и знаеше, че юношеската любов не е заплаха за него. Можеше да си позволи известно чувство на покровителстващ по-голям брат.
— Джондалар, твоята техника намира ли широко приложение? — попита Уимез, явно продължавайки разговор, който Айла беше прекъснала.
— Повече или по-малко. Болшинството от хората отделят остриета от подготвена сърцевина, за да направят други инструменти — длета, ножове, гребла или върхове за малки копия.
— Ами големите копия? Ходите ли на лов за мамути?
— Понякога — отвърна Джондалар. — Не се специализираме в големите копия като вас. Върховете за тях се правят от кости — лично аз предпочитам за тази цел крак от сърна. Длетото се използва, за да се изсече острието в груб вид като се очертаят канали по повърхността на костта и после те се дълбаят, докато върхът се отдели. След това му се придава нужната форма с ренде. Здрави остри върхове се получават с мокър пясъчник.