За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
— В Лондон? Искаш да се върна в Лондон?
Той се засмя леко.
— Скъпа, веднъж ти казах, че ще бъда глупак, ако не знам, че няма човек в Англия, чиято лоялност да не може да се купи.
Абигейл потръпна. Лоялността вече не беше ясно понятие. Сър Харлан бе купил съпруга за сина си не само с пари, а и с оръжия, които можеха да се обърнат срещу американците.
— Вече го разбрах. Но как…
— Опитай се.
— Ще се опитам, Доминик, но сме почти на пет часа път от Лондон.
Той сви вежди.
— Пет часа ли?
— С карета.
— Толкова далече? Сигурна ли си?
Тя кимна.
— Когато те докараха тук…
— Спях. — Споменът го накара да стисне устни. — Хората на Фицджералд сигурно са ме упоили с виното, което ми дадоха. Нямах представа къде сме. — Той въздъхна. — Можеш ли да стигнеш оттук до Лондон, скъпа?
— Ще се опитам. Ще гледам да е възможно най-скоро.
Ръката му обгърна нежно лицето й.
— Гледай скоро пак да дойдеш.
— Веднага щом получа някакви сведения.
Той стана, накара я да се изправи и я прегърна.
— Или преди това, скъпа. Усмивката ти просветлява очите ми, прогонва мрака на отчаянието.
Не знаейки как да отговори на тази изненадваща откровеност, без да му покаже, че го съжалява, което нямаше да му хареса, Абигейл само кимна.
— Непременно.
Когато устните му намериха нейните, тя се потопи в насладата на целувката. Въздъхна и се притисна още по-силно към тялото, отново откривайки нежното мъчение да е толкова близо до него и да не може да сподели страстта му. Когато устните му се плъзнаха по лицето й, подканвайки я да се предаде, тя се впи в него. Пръстите му започнаха нежното си пътешествие по тялото й и обхванаха гърдите й. Тя ахна, прилепила устни до неговите, в мига, когато насладата заплашваше да я погълне.
— Абигейл…
Дрънченето на ключа в ключалката накара Доминик да изругае гневно. Той я пусна и тя излезе, след като Причард й отвори вратата.
Вървейки унило подир тъмничаря, Абигейл здраво стискаше парчето хартия, знаейки колко важно е то. Нямаше представа каква е молбата на Доминик, изложена в писмото, но със сигурност беше някакъв начин да се измъкнат от Англия. С нейна помощ той щеше да успее. Когато излезе на улицата, спря на място. Доминик неведнъж й беше казвал, че в живота му в морето няма място за нея. Но сега не можеше да мисли за това. Той щеше някак си да се спаси. И тя щеше да го убеди да я вземе със себе си. Подобен живот сигурно нямаше да бъде лесен, но с Доминик щеше да бъде невероятно вълнуващ.
19
Щастието на Абигейл се изпари още в мига, когато се върна в дома на сър Харлан. В коридора срещна Фулър. Какво правеше той тук? Обикновено киснеше в кухнята и закачаше прислужничките.
Но после с болезнено присвиване на стомаха се досети, че сигурно е настъпил часът за всекидневната й среща с Клайв. Не всички затвори имат решетки на прозорците и плъхове в ъглите. Тази мисъл я накара да потръпне.
Фулър я сграбчи за ръката и я дръпна към себе си. Буут се опита да се намеси, но той изръмжа на иконома:
— Махай се, старче! Сър Харлан иска тя да се среща всеки ден със сина му.
— Госпожица Абигейл току-що се върна от Мористаун — възрази Буут. — Сигурно е уморена.
— Да — подкрепи го Абигейл и много й се прииска да се усмихне благодарно на иконома, но знаеше, че не бива да насочва жестокостта на Фулър към неочаквано появилия се неин съюзник. — Уморена съм. Ще дойда да се срещна с Клайв след половин час.
Фулър се усмихна хладно.
— След половин час ще е минала половината ви среща с вашия скъп Клайв. — Той я подкара пред себе си към гостната. Извърна се към иконома. — Само да си казал и една думичка, Буут, много ще съжаляваш.
Бутна я в стаята и тръшна вратата. Абигейл изръмжа една безсилна ругатня към затворената врата, но това не я накара да се почувства по-добре. Въздъхна и седна на един стол близо до камината, за да бъде колкото може по-далече от вратата, когато Фулър се върне с Клайв.
Когато вратата се отвори, тя се помъчи да прикрие страха си. Смехът на пазачите на Клайв я предупреждаваше, че днес ще им бъде по-трудно, отколкото друг път, да го удържат да не й направи нещо. Остана седнала, защото Клайв можеше да възприеме движението като признак на агресия.
Всички опити да скрие страха си пропаднаха, когато тримата нахлуха в стаята, Фулър и помощникът му Грийн се мъчеха да удържат Клайв, но юмрукът му събори Грийн на пода.
Фулър изкрещя:
— Ставай, Грийн! Помогни ми да го удържа!
Абигейл скочи от мястото си и изрече със задавен глас: