Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
Когато най-после стигам до дъното на Ледения каньон, слънцето ми дава временна отсрочка и аз решавам да се изкача малко нагоре, като си избирам маршрут към тясна скална издатина, където малко разкривено дърво расте върху камъка. Изкачването е по-трудно, отколкото съм очаквал, и когато най-после стигам до издатината, едва си поемам дъх и нямам търпение да седна. Веднага се вижда, че не съм първият, открил това място. В корените на дървото има смачкана хартийка от дъвка, а някой е загасил четири цигарени фаса в една цепнатина. Изваждам шишето хладка вода и отхапвам от шоколада.
И ето ме тук, изпотен и с омекнали мускули, кацнал на скалната стена, която Джош Громелски е избрал да изкачи. Поглеждам нагоре към мястото, където е намерил останките на Клара Гейблър. Само че местопрестъплението не ми… как се беше изразил Холи Голдстайн… не ми казва нищо. Довършвам шоколада и си мисля „и сега какво“.
Така, значи убиецът е избрал труднодостъпно място. Срязал е Клара Гейблър на две, докато е била още жива. Използвал е електрически трион. Направил си е труда да довлече оборудването си на отдалечено място. Момичетата са се явили на прослушване за магическо шоу. И какво? Какво общо има всичко това с Шон и Кевин?
Взимам хартийката от дъвка и четирите фаса, увивам ги здраво в обвивката на шоколада и ги прибирам в джоба си заедно с празното шише от водата. Спускам се надолу към дъното на каньона и не мога да повярвам, че съм тук, в пустошта край Лас Вегас, и гоня… и аз не знам какво. Какво правя? Лиз е права. Това е просто друга версия на хамстера в колелото. Губя си времето. Пилея пари. Цялото това пътуване е безсмислено.
Бесен съм на себе си, докато се спускам твърде бързо по осеяния с големи камъни терен, прескачам от скала на скала, рискувайки да си счупя някоя кост, само и само да стигна по-бързо до дъното на каньона.
И тогава прозирам — като удар между очите. С такава сила прозирам, че за миг тотално губя концентрация. Следващото ми усещане е, че стъпвам не където трябва, а после вече падам, нося се през празния въздух. Удрям се в една скала, после успявам да се хвърля към плосък камък. Тромаво триетапно приземяване обелва кожата от коленете ми. Лежа проснат на издатина над шест-седем метра празно пространство. Гледам как очилата ми се търкалят по каменистия склон, после навеждам глава и затварям очи.
Оставам така за няколко мига, камъкът е нагорещен под бузата ми, а адреналинът препуска през тялото ми. Въпросният адреналин може и да е бил предизвикан от падането, но самото падане беше резултат от откритието, връхлетяло ме изневиделица по време на рискованото ми спускане.
Къде са били открити близначките Гейблър?
В Каньона на вълшебника.
За какво е било прослушването, което са очаквали с нетърпение?
За магическо шоу.
Снимките от местопрестъплението се появяват пред вътрешното ми око, горната и долната половина на Клара. Клара Гейблър, разрязана на две. „Срязана с електрически трион — предположил бе Чизуърт, — срезът от ляво на дясно през торса.“
Разрязана на две.
Били са на сцена. Затова са били със сценичните си костюми. Било е представление.
По време на което Клара Гейблър е била разрязана на две. Кръвта, процеждаща се от кутията е била истинска, писъците не са били актьорско изпълнение, а викове на болка и ужас. Да разрежем младата дама на две. А после наистина живото момиче се появява, двете му половини съединени като с магия.
Само че този път фокусът е бил в това, че не е имало фокус. Имало е дубльорка. Близначка.
Седя на издатината, вперил поглед над пустинята, над просторната земя към Ивицата. Махам ситните камъчета, забили се в ожулената ми длан, и правя всичко по силите си да се съсредоточа единствено върху момичетата Гейблър. Значи Езме Брюстър е била права. Било е забавление. Шоу на живо.
Изправям се, глезенът ме боли, кръв се стича от коленете ми. Устата ми е пресъхнала, главата ме боли, светът пред мен ту се фокусира в ясна картина, ту губи очертанията си. Обезводнен съм. Примижавам срещу ярката светлина, оглеждам се за най-щадящия път надолу и тръгвам към дъното на каньона.
Само че този път движението не ми помага. Не мога вечно да възпирам мислите си от подреждащата се мозайка. Не успявам напълно да потисна спомена за близнаците Сандлинг и как похитителят им правел фокуси. Какви фокуси? С карти и монети. „Караше монетите да изчезват.“ Магически фокуси.